Влезе номер четиринадесети — останаха още четиридесет и девет.
Богърт вдигна поглед от списъка и попита:
— Кой номер си поред?
— Четиринайсти, сър — и роботът показа бележката с номера.
— Седни. Днес за първи път влизаш тук, нали?
— Да, сър.
— Така, скоро след като свършим работата си в тази стая, още един човек ще бъде изложен на опасност. Когато излезеш оттук, ще те заведат в кабината, където ще чакаш спокойно, докато стане нужда от теб. Разбираш ли?
— Да, сър.
— Естествено, ако човек е изложен на опасност, ти ще се опиташ да го спасиш.
— Естествено, сър.
— За съжаление между теб и този човек ще минават гама-лъчи.
Мълчание.
— Знаеш ли какво е това гама-лъчи? — попита рязко Богърт.
— Може би някакво излъчване на енергия, сър?
Следващият въпрос беше зададен с приятелски тон, сякаш между другото:
— Работил ли си някога с гама-лъчи?
— Не, сър — отвърна уверено роботът.
— Хмм… Така, гама-лъчите ще те убият мигновено. Ще разрушат мозъка ти. Трябва да знаеш това и да не го забравяш. Естествено, ти не искаш да бъдеш унищожен.
— Естествено, сър. — Роботът като че беше изненадан. Той попита бавно: — Но, сър, щом гама-лъчите ще минават между мен и господаря, който е изложен на опасност, как мога да го опася? Аз само ще загина безсмислено.
— Да, има такова нещо. — Богърт доби загрижен вид. — Мога да те посъветвам само едно: ако забележиш гама-лъчи между себе си и човека, по-добре е да си останеш на мястото.
Роботът явно изпита облекчение.
— Благодаря ви, сър. Тогава не би имало никакъв смисъл…
— Разбира се. Но ако няма никакво опасно излъчване, то е вече друга работа.
— Естествено, сър. Не може да има съмнение.
— Сега можеш да си вървиш. Човекът пред вратата ще те заведе до кабината ти. Чакай там.
Когато роботът излезе, Богърт се обърна към Сюзън Келвин:
— Как ти се струва, Сюзън?
— Много добре — отвърна вяло тя.
— Мислиш ли, че бихме могли да открием Нестор 10, като му задаваме бързо въпроси по етерофизика?
— Възможно е, но не е сигурно. — Тя беше отпуснала ръце на скута си. — Не забравяй, че той води битка с нас. И стои нащрек. Единственият начин да го хванем е, като го надхитрим. А той може да мисли — в границите на своите възможности — много по-бързо от човека.
— Все пак представи си, че започна да задавам на роботите по няколко въпроса за гама-лъчите — дори само за разнообразие. Да кажем, дължините на вълната.
— В никакъв случай! — Очите й се оживиха. — Той лесно може да се престори, че не разбира нищо, и ще бъде предупреден за опита, който предстои и който е единственият ни истински шанс. Моля те, Питър, придържай се към набелязаните от мен въпроси и не импровизирай. Рисковано е дори да ги питаш дали са работили с гама-лъчи. И гледай да говориш с още по-голямо безразличие.
Богърт сви рамене и натисна бутона на зумера, за да влезе номер петнайсти.
Голямата радиационна камера беше отново в пълна готовност. Роботите чакаха търпеливо в дървените си кабини, които гледаха към центъра.
Генерал-майор Калнър изтри бавно челото си с голяма носна кърпа, докато доктор Келвин съгласуваше с Блек последните подробности.
— Сигурен ли сте — попита тя, — че нито един робот не е имал възможност да разговаря с другите след последния разпит?
— Абсолютно сигурен — потвърди Блек. — Никой не е разменил нито дума.
— И всеки е поставен в определената за него кабина?
— Ето плана.
Робопсихоложката погледна замислено чертежа:
— Хммм…
Генералът надникна през рамото й:
— По какъв принцип сте ги разположили, доктор Келвин?
— Поисках роботите, които са проявили и най-малки отклонения при предишните експерименти, да бъдат настанени в единия край. Самата аз ще седя този път в центъра и ще ги наблюдавам много внимателно.
— Нима ще седите там? — възкликна Богърт.
— Защо не? — отвърна студено тя. — Това, което очаквам да видя, може да продължи само миг. Не мога да рискувам повече, трябва лично да наблюдавам от централното място. Питър, ти се качи на балкона и наблюдавай роботите от другата страна на кръга. Генерал Калнър, аз наредих всеки робот да бъде заснет на филм за всеки случай — ако иначе не забележим нищо. Опре ли работата до филма, роботите няма да мърдат от местата си, докато той не бъде проявен и проучен. Нито един не бива да излиза или да се движи из помещението. Ясно ли е?
— Напълно.
— Тогава да започваме — за последен път.
На стола седеше Сюзън Келвин — мълчалива, с неспокоен поглед. Тежестта се откъсна от мястото си и полетя надолу, но в последния миг отлетя встрани под въздействието на внезапния, пресметнат точно силов лъч.