Един-единствен робот скочи и пристъпи две крачки напред.
После се спря.
Но доктор Келвин също бе скочила от стола и показалецът й сочеше властно робота.
— Нестор 10, ела тук! — извика тя. — Ела тук! Ела тук!
Бавно, неохотно роботът направи още една крачка. Без да сваля поглед от него, Сюзън Келвин извика с все сила:
— Ей, някой да изкара навън всички останали роботи! Изкарайте ги по-бързо!
Тя чу шум, тропот от тежки нозе по пода. Но не се обърна. Нестор 10 — ако това беше той — направи още една крачка, а след това, подчинявайки се на властния жест, още две. Беше само на три-четири крачки от нея, когато се разнесе хрипливият му глас:
— Казаха ми да се махам…
Още една крачка:
— Не мога да не се подчинявам. Досега не успяха да ме намерят… Той си мисли, че аз съм нищожество… Каза ми… Но не е прав… Аз съм силен и умен…
Думите му излизаха отривисто. Направи още една крачка.
— Аз знам много… Той си мисли… Хванаха ме… Какъв позор… Но не, аз съм умен… И един обикновен човек, слаб… бавномислещ…
Още една крачка — и металната ръка се стовари неочаквано върху рамото й и започна да я натиска към пода. Гърлото й се сви и тя чу собствения си писък.
Като през мъгла до съзнанието й достигнаха следващите думи на Нестор 10:
— Никой не бива да ме намери. Нито един господар…
Студеният метал я притискаше и тя се огъваше под тежестта му.
После се разнесе странен металически звук и Сюзън Келвин се строполи на пода, без да почувствува удара. Върху тялото й лежеше тежко отпусната лъскава ръка. Ръката не трепваше. Не трепваше и самият Нестор 10, който лежеше проснат до Сюзън.
Джералд Блек попита задъхан.
— Ранена ли сте, доктор Келвин?
Тя отговори отрицателно с глава. Отстраниха от нея ръката на робота и й помогнаха внимателно да стане.
— Какво се случи?
— Включих за пет секунди гама-лъчите — отговори Блек. — Ние не разбрахме какво стана. Едва в последния миг си дадохме сметка, че той ви напада и тогава нямаше вече друг изход освен гама-лъчите. Загина мигновено. Но за вас това не е опасно. Не се безпокойте.
— Не се безпокоя. — Тя затвори очи и за секунда се облегна на рамото му. — Не мисля, че това беше нападение в пълния смисъл на думата. Той само се мъчеше да ме нападне. Но остатъкът от Първия закон все още го възпираше.
Две седмици след първата среща на Сюзън Келвин и Питър Богърт с генерал-майор Калнър се състоя и последната. Работата в Хипербазата беше възобновена. Товарният кораб с шейсет и двата нормални НС-2 продължи прекъснатия си път, като бе разпространена официална версия за двуседмичното му закъснение. Правителственият космолет се готвеше да върне двамата робоспециалисти на Земята.
Калнър отново блестеше в парадната си униформа. Белите му ръкавици просто светеха, когато се ръкуваше.
— Останалите модифицирани Нестори, разбира се, трябва да бъдат унищожени — каза Келвин.
— Ще бъдат. Ще се опитаме да ги заменим с обикновени или в краен случай ще минем и без тях.
— Така ви искам.
— Но кажете ми… Вие нищо не обяснихте. Как успяхте този път?
Тя се усмихна със стиснати устни:
— О, това ли… Аз щях да ви кажа предварително, ако бях поне малко по-сигурна, че ще успея. Нестор 10 имаше комплекс за превъзходство, който се засилваше все повече и повече. Блазнеше се от мисълта, че той и другите роботи знаят много повече от хората. За него това беше най-важната мисъл. И ние знаехме това. Ето защо предупредихме предварително всеки робот, че гама-лъчите, които ще бъдат пуснати между тях и мен, са смъртоносни. И естествено, всички останаха на местата си. Следвайки логиката на Нестор 10 при предишните опити, роботите са решили, че няма смисъл да се опитват да спасят човека, щом ще загинат, преди да са успели да сторят това.
— Дотук всичко е ясно, доктор Келвин, но защо самият Нестор 10 се отдели от мястото си?
— Ние с вашия господин Блек подготвихме малък трик. Пространството между мен и роботите беше облъчено не с гама-лъчи, а с инфрачервени. Най-обикновено топлинно излъчване, и то напълно безвредно. Нестор 10 е разбрал това и е тръгнал напред, очаквайки, че и другите ще направят същото под действието на Първия закон. И едва след част от секундата се е сетил, че обикновените НС-2 могат само да установят наличието на излъчване, но не и да определят характера му. Че той единствен между тях може да определя дължината на вълните благодарение на обучението, което е преминал в базата под ръководството на хората. Тази мисъл не му е дошла веднага, тъй като е била доста унизителна за него. Обикновените роботи смятаха, че пространството, което ги отделяше от мен, е смъртоносно за тях, защото ние така им бяхме казали, и единствен Нестор 10 е разбрал, че лъжем. И само за миг е забравил, или просто не му е изнасяло да си спомни, че другите роботи могат да знаят по-малко от хората. Така той бе погубен именно от комплекса си за превъзходство. Довиждане, генерале.