Уестън се намръщи:
— Кога стигна до този извод? Той вече две години е с Глория и досега не съм забелязал да си се разтревожила от това.
— В началото беше друго. Новост все пак. И се оказа голяма помощ за мен. Пък и беше много модно. А сега… не зная. Съседите…
— Съседите нямат нищо общо с това. Чуй какво ще ти кажа! На робота можеш да разчиташ много повече, отколкото на някаква гувернантка. Всъщност Роби бе конструиран само с една цел — да се грижи за малки деца. Целият му „манталитет“ е нагоден именно за тази цел. Дори да иска, не може да не бъде верен, любещ, мил. Просто така е устроен. А не за всеки човек можеш да кажеш това.
— Но нещо може да се повреди. Някаква там… — Госпожа Уестън не беше много наясно с устройството на роботите. — Някаква пружинка може да се скъса и тогава това ужасно нещо ще се разлудее и…
Не й достигнаха сили да довърши мисълта си, но тя беше достатъчно ясна.
— Глупости — възрази Уестън и неволно потръпна. — Това е просто смешно. Когато купихме Роби, нали разговаряхме надълго и нашироко за Първия закон на роботиката1. Знаеш много добре, че роботът не може да навреди на човека; при най-малкия признак, че може Да бъде нарушен Първият закон, роботът става напълно негоден. И не може да бъде другояче — това е изчислено математически. Освен това два пъти в годината у нас идва механик от „Ю. С. Роботс“ и прави основен преглед на Роби. Не, няма опасност с него да се случи нещо. По-скоро ние с теб ще полудеем, отколкото той да се повреди. И как си представяш да го откъснеш от Глория?
Той пак протегна ръка, но този път жена му изхвърли вестника в другата стая.
— Там е цялата работа, Джордж. Тя няма да иска да играе с друг. Наоколо има сума момченца и момиченца, с които би трябвало да дружи, но тя не ще. Ако не я накарам, не се доближава до тях. Дете не се възпитава с роботи. Нима не искаш тя да се развива нормално? Нима не искаш да заеме своето място в обществото?
— Ти воюваш с призраци, Грейс. Представи си, че Роби е куче. Стотици деца предпочитат да прекарват времето си с кучето, отколкото с родителите.
— Кучето е друга работа, Джордж. А ние на всяка цена трябва да се отървем от този отвратителен робот. Можеш да го препродадеш на компанията. Аз питах и ми казаха, че може.
— Ти си питала? Слушай, Грейс, нека не задълбаваме повече. Ще държим робота, докато Глория поотрасне — и да не си повдигнала вече този въпрос!
След тези думи той излезе ядосан от стаята.
След два дни госпожа Уестън причака мъжа си на прага.
— Длъжен си да ме изслушаш, Джордж. В градчето роптаят.
— Защо? — попита Уестън. Той влезе в банята и оттам се разнесе такъв шум от вода, който би могъл да заглуши всякакъв отговор.
— Заради Роби.
Уестън излезе от банята с пешкир в ръка и гневно, зачервено лице.
— Какви ги говориш?
— Това се мъти отдавна. Мъчех се да се правя, че не забелязвам нищо, но не мога. Почти всички смятат, че Роби е опасен. Вечер не пускат децата си дори да припарят до нашата къща.
— А ние как му поверяваме детето си!
— Нали знаеш, хората не разсъждават в такива случаи.
— Тогава да вървят по дяволите.
— Това не разрешава въпроса. Нали ходя да пазарувам, нали всеки ден се срещам с тези хора. А в Ню Йорк се отнасят вече много по-строго с роботите. Тези дни е издадена наредба, с която се забранява роботи да се движат по улиците от залез до изгрев слънце.
— Да, но на мен кой може да ми забрани да държа робот в къщата си? Грейс, ти започваш нова офанзива, това ми е съвсем ясно. Но тя е безполезна. Моят отговор си остава не и не! Роби ще остане у нас.
Но той обичаше жена си и което е още по-лошо, тя знаеше това. В края на краищата гордият Джордж Уестън не беше ннщо повече от мъж, а жена му прибягваше до всички възможни хитрини, от които по-безхитростният и по-коректен пол с право се страхуваше.
През следващата седмица Уестън десет пъти се провиква: „Роби остава. Край!“, но всеки път гласът му звучеше все по-неуверено и тези думи се съпровождаха от все по-силно пухтене.
Накрая дойде денят, в който Уестън пристъпи с виновен вид към дъщеря си и й предложи да я заведе на един изключителен визивокс в градчето.
Глория плесна радостно ръде:
— А Роби може ли да дойде?
— Не, моето момиче — отвърна той и потръпна при звука на собствения си глас, — на визивокса не пускат роботи. Но когато се върнем, ще му разкажеш всичко.
Той произнесе последните думи със запъване и отвърна поглед встрани.
Глория се върна вкъщи преливаща от радост, защото визивоксът се оказа наистина необикновено зрелище.
1
У нас, кой знае защо, е в употреба терминът „роботехника“. У Азимов такова понятие няма. По подобие на думи като „физика“, „математика“ и т.н. той изковава нова дума „роботика“. Но въпросът не е толкова до формата на думата, колкото до съдържанието. Както е видно от разказите на Азимов, роботиката е наука, която обхваща не само конструирането, не само технологията на роботите, но и тяхната „психология“. Докато понятието „роботехника“ само по себе си изключва — поради чисто техническия характер на двете си съставки — всякаква психология. Б.пр.