— Нищо не разбирате от етеротехника — каза той.
— Но защо това трябва да връзва езика ви, докторе?
— Корабът — подзе отчаяно Шлос — трябваше да направи скок от определена точка в пространството, релативна от центъра на привличане на галактиката, до друга точка. Връщането трябваше да стане на изходната точка с необходимата корекция поради движението на Слънчевата система. От момента, в който „Парсек“ трябваше да излети, измина един час и през това време Слънчевата система вече е променила положението си. Първоначалните параметри, с които е съобразено хиперполето, вече не вършат работа. Обикновените закони за движението не важат за хиперпространството, тъй че ще ни е нужна цяла седмица, за да направим необходимите изчисления и да определим новите параметри.
— Искате да кажете, че ако сега корабът излети, никой не може да знае къде ще спре при връщането си? Може би на хиляди мили оттук.
— Никой не може да знае — усмихна се кухо Шлос. — Да, и така може да се каже. Възможно е „Парсек“ да спре в мъглявината Андромеда или в центъра на Слънцето. Във всеки случай най-вероятно е да не го видим повече.
Сюзън Келвин кимна.
— Следователно, ако корабът изчезне, което може да стане всеки момент, няколко милиарда долара на данъкоплатците ще отидат на вятъра. Поради некадърност, ще казват хората.
Да бяха го боднали с игла отзад, генерал-майор Калнър не би трепнал така силно.
Сюзън Келвин продължи:
— В такъв случай необходимо е по някакъв начин да бъде изваден от строя хиперенергийният механизъм, и то колкото е възможно по-скоро. Нещо трябва да се измъкне, прекъсне или изключи — тя говореше почти на себе си.
— То не е толкова просто — каза Шлос. — Не мога да ви го обясня много добре, понеже не разбирате от етерофизика, но това е все едно да се опитате да прекъснете обикновена електрическа верига, като срежете с градинарски ножици проводник с високо напрежение. Може да се окаже катастрофално.
— Мислите ли, че един опит да се изключи този механизъм би запратил кораба в хиперпространството?
— Резултатът от всеки необмислен опит вероятно ще бъде именно такъв. Скоростта на светлината не е граница за хиперенергията. Много е възможно скоростта на хиперенергията изобщо да няма граници. Всичко това прави нещата изключително трудни. Единственото разумно разрешение е да разберем характера на повредата и да намерим безопасен начин да изключим полето.
— И как предлагате да стане това, доктор Шлос?
— Струва ми се, че най-доброто средство е да изпратим някой от нашите Нестори…
— По никой начин! Не говорете глупости! — прекъсна го Сюзън Келвин.
Шлос отвърна с леден глас:
— Несторите са запознати с проблемите на етерофизиката. Те са идеални за…
— Дума да не става! Нямате право без мое разрешение да използувате някои от нашите позитронни роботи за такава цел. А разрешение нямате и няма да получите.
— Каква е алтернативата?
— Да изпратите някой от нашите инженери.
— Изключено. Опасността е прекалено голяма. Ако изгубим един кораб плюс един човек…
— И въпреки това не разрешавам да изпратите Нестор или какъвто и да е друг робот.
— Аз… трябва да вляза във връзка със Земята — обади се генералът. — Този въпрос трябва да бъде отнесен по-нагоре.
Сюзън Келвин отвърна рязко:
— На ваше място не бих бързала да правя това, генерале. То би означавало да се оставите на благоволението на правителството, без да сте предложили свой план за действие. Няма да погледнат добре на това, убедена съм.
— Но какво друго ни остава? — Генералът пак избърса челото си.
— Да изпратим човек. Друг изход няма.
Шлос беше пребледнял или по-скоро посивял.
— Лесно е да се каже. Но кого да пратим?
— И аз това си мисля — каза Сюзън Келвин. — Нямаше ли тук един млад човек — на име Блек, струва ми се, — с когото се запознах при предишното ми посещение в Хипербазата?
— Доктор Джералд Блек, за него ли говорите?
— Така мисля. Той беше ерген тогава. Все още ли е ерген?
— Да, струва ми се.
— Тогава предлагам да го доведете тук, да речем, след петнайсет минути, а в това време да ми дадете възможност да хвърля поглед на служебната му характеристика.
Лека-полека тя беше станала господар на положението и нито Калнър, нито Шлос се мъчеха да оспорят авторитета й.
При това нейно второ посещение в Хипербазата Блек беше видял Сюзън Келвин само от разстояние. И не направи опит да скъси това разстояние. Сега, когато тя го беше повикала при себе си, той я гледаше с отвращение и неприязън. Почти не забеляза доктор Шлос и генерал Калнър, които стояха до нея. Спомни си как предишния път се беше изправил по същия начин пред нея и тя го беше срязала заради един изгубен робот.