Студените сиви очи на доктор Келвин бяха приковани в неговите — кафяви, пламтящи.
— Доктор Блек — подзе тя, — мисля, че схващате положението.
— Да — каза Блек.
— Нещо трябва да се направи. Корабът струва страшно скъпо, не бива да го изгубим. А разчуе ли се, че има неблагополучия, това може да означава край на целия проект.
Блек кимна.
— И аз това си мисля.
— Надявам се да сте помислили и за друго: че някой трябва да се качи на „Парсек“, да разбере какво е станало и… ъъъ… да го дезактивира.
Кратка пауза. После Блек попита рязко:
— Кой идиот ще се съгласи да отиде?
Калнър се намръщи и погледна Шлос, който хапеше устни и не знаеше накъде да погледне. Сюзън Келвин каза:
— Разбира се, има вероятност хиперполето да бъде задействувано случайно и корабът да отиде кой знае къде. От друга страна, той може да се върне и някъде в границите на Слънчевата система. В такъв случай няма да бъдат пощадени нито сили, нито средства, за да бъдат спасени човекът и корабът.
— Една поправка само — каза Блек. — Идиотът и корабът!
Сюзън Келвин отмина тази забележка и продължи:
— Поисках разрешение от генерал Калнър да възложим тази задача на вас. Ще трябва да отидете вие.
Блек отговори мигновено и съвсем определено:
— Мадам, аз не предлагам услугите си.
— В Хипербазата няма и десет души с необходимите познания, които биха могли да се справят успешно със задачата. От тези, които имат такива познания, аз се спрях на вас, тъй като до известна степен ви познавам. Вие ще пристъпите с разбиране към задачата и…
— Повтарям, не предлагам услугите си.
— Нямате избор. Нима не сте готов да изпълните едно свое задължение?
— Мое задължение ли? Защо това да е мое задължение?
— Защото сте най-добре подготвен за тази цел.
— А знаете ли какъв е рискът?
— Зная, струва ми се.
— Аз пък ви казвам, че не знаете. Вие не сте видели онова шимпанзе. Вижте, когато казах „идиотът и корабът“, това не беше някаква спонтанна реакция. Аз имам предвид факти. Ако се наложи, аз съм готов да рискувам живота си. Може би не с удоволствие, но съм готов. Обаче не съм готов да рискувам да остана за цял живот идиот, някакво безмозъчно животно. Това е.
Сюзън Келвин погледна замислено запотеното гневно лице на младия физик.
— Пратете някой от вашите роботи, един от тия там НС-2 — извика Блек.
В погледа на Сюзън Келвин проблесна студен пламък. Тя каза, наблягайки на всяка дума:
— Доктор Шлос вече предложи това. Но нашата фирма не продава роботите НС-2, а само ги дава под наем. Всеки от тях струва милиони долари. Като представител на компанията аз решавам, че са прекалено скъпи, за да си позволим лукса да изгубим един от тях.
Блек вдигна ръце към гърдите си. Стиснати в юмруци, те трепереха, сякаш той се мъчеше да ги възпре насила.
— И вие ми казвате… вие казвате да отида аз вместо робота, защото е по-лесно да бъда пожертвуван аз!
— Така излиза.
— Доктор Келвин — каза Блек, — първо бих ви пратил в ада.
— Доктор Блек, тези думи може да се окажат верни в буквалния им смисъл. На вас ви се заповядва да изпълните тази задача — ето, генерал Калнър ще потвърди това. Доколкото ми е известно, тук са в сила полувоенни закони и ако откажете да изпълните задачата, има опасност да бъдете изправен пред военен съд. И положително ще ви наложат затвор на Меркурий, а това е, кажи-речи, ад. Тъй че думите ви ще се окажат за съжаление верни, ако трябва да ви дойда на свиждане, но това едва ли ще стане. От друга страна, ако се съгласите да влезете в „Парсек“ и да изпълните задачата, това води до голямо издигане в службата ви.
Блек я гледаше с широко отворени, налети с кръв очи. Сюзън Келвин продължи:
— Генерал Калнър, дайте на човека пет минути да си помисли и пригответе кораб.
Двама души от охраната съпроводиха Блек до стаята му.
Стана му студено. Устните му трепереха въпреки волята му. Струваше му се, че от някакво далечно, сигурно място наблюдава самия себе си — как се качва на кораба и се готви да отлети към Него и към „Парсек“.
Почти не му се вярваше, че е направил това. Беше навел глава и казал: „Ще отида“.
Но защо?
Никога не беше смятал себе си за герой. Тогава защо? Разбира се, оказа влияние отчасти заплахата със затвор на Меркурий. Отчасти имаше значение и това, че никак не му се искаше да излезе страхливец в очите на тези, които го познаваха, тоест изигра роля онзи по-дълбок страх, който стои зад всички храбри дела на тоя свят.