— Защо не ме оставиш да се возя в количката, Стив? Това е глупаво.
— Защото ми прави удоволствие да те нося. Имаш ли нещо против? Нали и на самия теб ти е приятно от време на време да излезеш от това механизирано возило. Как се чувствуваш днес?
Безкрайно внимателно той положи Джон върху прохладната трева.
— Как искаш да се чувствувам? Но разкажи ми за твоята трудност!
— Тактиката на Куин в предизборната кампания ще се опира главно на твърдението, че аз съм робот.
Джон отвори широко очи.
— Откъде знаеш? Това е невъзможно. Просто не мога да повярвам.
— Е, щом ти казвам, значи е така. Днес при мен идваха едни от главните учени на „Ю. С. Роботс“, а зад това несъмнено стои той.
Ръцете на Джон късаха стръкче след стръкче трева.
— Ясно. Ясно.
— Но нека го оставим той да избира оръжието — каза Байърли. — Знаеш ли, имам една идея. Чуй я и кажи ще можем ли да я осъществим.
Тази вечер в канцеларията на Алфрид Ланинг се разиграваше няма сцена — само от погледи. Франсиз Куин гледаше замислено Алфрид Ланинг. Ланинг гледаше свирепо Сюзън Келвин, а тя гледаше с нищо неизразяващ поглед Куин.
Франсиз Куин наруши мълчанието, опитвайки се да разведри атмосферата:
— Блъф! Измислил го е, но не го е домислил.
— И вие сте готови да заложите на тази карта, господин Куин? — попита с безразличие доктор Келвин.
— Как да ви кажа, всъщност вие залагате.
— Слушайте — викна силно Ланинг, с което се мъчеше да скрие явния си песимизъм, — ние направихме това, което искахте от нас. Видяхме с очите си този човек да яде. Смешно е да се твърди, че е робот.
— Така ли мислите? — Куин се обърна към Келвин. — Ланинг казва, че вие сте специалист.
Ланинг започна почти заплашително:
— Внимавайте, Сюзън…
Но Куин го прекъсна меко:
— Моля ви, защо не я оставите да се изкаже? Вече половин час седи тук жената и дума не е обелила.
Ланинг съвсем се обърка. Струваше му се, че от лудостта го дели само една крачка.
— Добре — каза той, — говори, Сюзън. Ние няма да те прекъсваме.
Сюзън Келвин само го погледна, после прикова студения си поглед в Куин.
— Има само два начина да се докаже вън от всяко съмнение, че Байърли е робот. Засега вие разполагате само с косвени улики, които позволяват само да се повдигне обвинение, но не доказват нищо. А господин Байърли, струва ми се, е достатъчно умен, за да отбие такова нападение. Вие сигурно мислите същото, иначе не бихте дошли тук. И така, има два начина да се докаже, че е робот: физически и психологически. Първият включва дисекция или рентгенова снимка. Как може да стане това, е вече ваша работа. Вторият предполага да бъде проучено поведението му. Ако той е позитронен робот, неизбежно ще се подчинява на Трите закона на роботиката. Позитронният мозък не може да бъде конструиран другояче. Знаете ли тези Закони, господин Куин?
Тя процитира бавно, отчетливо, дума по дума прословутите Закони, които са напечатани с едър шрифт на първа страница в „Наръчник по роботика“.
— Чувал съм за тях — каза Куин нехайно.
— Тогава ще ме разберете лесно — отвърна сухо Сюзън Келвин. — Ако господин Байърли наруши макар един от тези закони, той не е робот. За съжаление това правило е еднопосочно. Ако той се подчинява на законите, това не доказва нищо.
Куин вдигна учтиво вежди:
— Защо, докторе?
— Защото, ако се замислите, Трите закона на роботиката са по същество принципни в повечето системи от етични норми, съществуващи на Земята. Всеки човек, предполага се, има инстинкт за самосъхранение. Това е Третият закон при робота. Всеки „порядъчен човек“ с обществено съзанание и чувство за отговорност се подчинява на известни авторитети: вслушва се в мнението на своя лекар, на шефа си, на правителството, на психиатъра, на приятеля; подчинява се на законите, спазва общоприетите норми, съобразява се с обичаите дори когато това нарушава спокойствието му или го излага на опасност. Това е Вторият закон при робота. И накрая всеки „порядъчен човек“, предполага се, обича ближния си, защищава приятеля си, готов е да рискува живота си за другите. Това е Първият закон при робота. С две думи казано, ако Байърли спазва всички Закони на роботиката, той може да бъде робот, но може да бъде просто и един много свестен човек.
— Значи никога не можете да докажете, че той е робот — произнесе Куин.
— Може би ще успея да докажа обратното — че не е робот.
— На мен това не ми трябва.
— Налага се да приемете наличните доказателства. А желанията ви си остават чисто ваша работа.
В този миг Ланинг биде озарен най-неочаквано от една мисъл.