Побра се в два-три реда, всичко останало изгорих.
Вдигнах слушалката и повиках полиция. Когато чух сирената, извадих служебния пистолет и стрелях в гърлото му. Когато те нахълтаха, Лари беше мъртъв.
Съвестта ми е чиста. В съда ще се опитам да обясня мотивите за постъпката си, макар да не съм сигурен, че съдебните заседатели ще ме разберат.
Онези два-три реда обясняваха как да правя онова, което можеше да прави Лари Конът. Би могъл да го прочете всеки, който може да чете. Формулата на Конът бе достъпна за всички грамотни хора — честни и нечестни, подлеци, престъпници, душевноболни…
Лоурънс Конът беше честен идеалист, истина е. Бяхме приятели от детинство, познавах и зъбите му, както се казва. При нужда бих могъл да му поверя живота си. Всичко си е точно така!
Но в случая става дума за нещо много по-голямо. Не само за неговия живот. Не само за моя.
Кой може да гарантира за човек, почувствал се внезапно бог? Представете си, че някакъв един-единствен знае тайна, която му дава възможност да прониква през всякакви стени, да влиза във всякакви закрити помещения, във всяка банкова каса. Представете си човек, за когото никакво оръжие не е тайна.
Казват, че властта покварявала. Че абсолютната власт развращавала абсолютно. А можем ли да си представим по-абсолютна власт от властта на Конът? Човек, който не се страхува от никакво възмездие, би могъл да върши всичко, което ме хрумне, нали?
Лари беше мой приятел, но аз го убих съвсем хладнокръвно. Просто защото осъзнавах: не бива да оставям жив човек, който владее тайната да бъде господар на света.
А онези два-три реда ли?
Е, аз съм друго нещо.