Паркира колата, влезе в първата изпречила му се къща — порутена, килнала се настрани. Миризмата на смърт тук бе влажна, почти осезаема. Отправи се право към спалнята. Млада жена се бе изпънала неподвижна в леглото, по белите й, обезцветени устни бе засъхнала съсирена кръв. Невил се надвеси над нея, прихвана я през кръста, обърна тялото, измъкна ризата и забоде спринцовката в задните й части. После пак я извъртя по гръб, седна на ръба на леглото и зачака.
Наблюдава я така половин час. Нищо не се случи.
„Няма никакъв смисъл! — каза си. — Когато провесвам гирляндите чесън по прозорците на къщата, вампирите се държат на разстояние. Уж в основата на всичко е това етерично масло, съдържащо се в чесновите сулфиди, което й инжектирах, а ето че нищо не се получава… Няма никакъв ефект!“
Най-накрая, обладан от демоничен бяс, той блъсна спринцовката в земята и се прибра вкъщи.
Преди първите вечерни сенки да го заобгръщат, той струпа на моравата купчина дърва, върху които провеси няколко сплита кромид. Прекара една спокойна нощ. Единствено перспективата за многото работа, която имаше да свърши на другия ден, го възпря да не заседне над бутилката и да се напие.
Когато на другата сутрин излезе, замислено се вгледа в разхвърляните по поляната цепеници.
Кръстовете… Разпятията…
Той държеше един кръст в дланта си. Позлатен, проблясващ на утринното слънце. Това също беше оръжие срещу вампирите. Защо? Имаше ли логичен отговор на този въпрос? Можеше ли да го намери, без да пропада в капана на злокобните суеверия и мрачните помисли?
Съществуваше един-единствен начин да се увери в това…
Измъкна жената от леглото, без да се пита каква беше причината, че винаги жени ставаха обект на неговите експерименти… А може би бе случайно стечение на обстоятелствата? Впрочем, тази се бе озовала на пътя му и той просто я бе взел със себе си. Толкоз, точка по въпроса, нямаше нищо странно. Да, но мъжът в дневната?
„Невил, ти сигурен ли си, че намеренията ти наистина са толкова безкористни? Би ли могъл да се закълнеш в това?“
Той сви рамене. Нима действително ставаше въпрос за морал и съвест? Всичко това отдавна бе рухнало със самото общество.
„А то е добро извинение за теб, нали, Невил?“
Ох, да върви всичко по дяволите!
В края на краищата той не можеше да остане цял следобед край нея в очакване тя „да се събуди“! Завърза я за фотьойла, излезе от къщата и отиде „да забърше“ още нещо наоколо.
Жената беше облечена в разкъсана рокля, която не скриваше кой знае колко от тялото й. „Човек не мисли за онова, което не вижда!“ — рече си за утеха.
Не беше вярно, но предпочете да му повярва.
Най-сетне с Божията воля нощта спусна своите воали. Невил се върна в къщата и залости старателно входната врата. Наля си чаша уиски, седна на дивана край жената и зачака. Разпятието висеше от тавана точно пред него.
В шест и половина тя отвори очи. Пробуди се неочаквано, като спящ, който се събужда, защото е ударил неговият час и защото го чака сериозна и твърде неотложна работа, която трябва да свърши.
Когато съгледа разпятието, жената изхърка и извъртя уплашено очи. Тялото й конвулсивно се загърчи във фотьойла.
— Защо се страхувате от това? — запита я Невил, изненадан от собствения си глас, който беше забравил. Отдавна бе загубил навика да го чува.
Погледът на жената го накара да потрепери. Очите й бяха отворени, но като че ли не излъчваха стъкления отблясък на мъртъвците. И все пак някакви странни, зли пламъчета просвяткваха в тях. Ужас стегна сърцето му, когато съгледа как езикът жадно облиза червените устни — сякаш устата имаше свое собствено, автономно съществуване. Вцепени се, когато жената се наведе напред, сякаш се опитваше да го приближи, да го заръфа с едрите, остри зъби…
Тя нададе приглушено ръмжене(подобие на кучешки вой, само че много по-дълбоко и свирепо), сякаш наистина бе куче, твърдо решено да брани кокала, който се готвеше да загризе.
— Разпятието… — повтори Невил раздразнено. — Защо то ви плаши?
Тя изпъваше вървите, ноктите й дращеха тапицерията на фотьойла. Нищо не отговори. Видимо се задъхваше. Погледът й изпепеляваше Невил.
— Разпятието… — изкрещя той. Усети как бесовете го хващаха.
После се изправи рязко, изтръгна провесения от тавана кръст и го тикна в лицето й. Тя дръпна ужасено глава назад, сгърчи се още повече във фотьойла.