Какво бе онова, накарало го да направи от своя дом крепост, да се зазида в нея, инсталирайки хладилник, генераторен агрегат, резервоар с вода, да се обзаведе с парник, струг, шмиргел и тезгях, с пълен набор от инструменти?… Какво го беше подтикнало да опожари съседските къщи, да струпа в своята колкото се може повече книги и плочи, камари от консерви, напитки и хранителни припаси? Животът не беше ли в действителност сила, много по-могъща от магията на думите, не беше ли природен закон, много по-висш от всички останали?
Той затвори очи.
Защо въобще трябваше да мисли, трезво да преценява реалността на заобикалящия го абсурд? Защо навсякъде трябваше да търси разум и логика?
На тези въпроси нямаше отговор. Той продължаваше да живее, защото това бе негов вроден навик и напълно естествено състояние.
После опита да се съсредоточи над проблема с бацилите, ала си даде сметка, че по каквито и лъкатушни пътеки да поемаха, мислите му все го връщаха към кучето.
А малко по-късно с изумление осъзна, че несъзнателно мълвеше някаква молитва. Той, който, ако някога бе изпитвал отчаяната потребност да повярва в Бога, винаги го бе правил с известна самоирония…
Този път обаче подтикът бе много по-силен от него самия. Пряко волята си, Невил скръсти ръце и се замоли. Замоли се на Бога да закриля скитащото четириного. Защото искаше да го намери. Защото изпитваше необходимостта да го намери…
На другата сутрин млякото и месото бяха изчезнали.
На поляната пред къщата имаше два женски трупа, но кучето не се мяркаше никъде. Невил въздъхна с облекчение и тихомълком благодари на Всевишния. После веднага се укори, че не се беше събудил по-рано, докато кучето бе идвало. Навярно четириногото се бе върнало при къщата с първите проблясъци на зората, когато другите си бяха заминали. Не можеше да има съмнение — животното инстинктивно бе намерило някакъв начин да им се изплъзне. Но какъв?
За момент Невил си зададе въпроса дали вампирите не бяха отмъкнали храната, но много скоро се убеди в противното. Месото бе влачено по цимента, въпреки пръснатите наоколо скилидки чесън и посипания чеснов цвят, а върху стъпалата на прага едва забележими белезникави дири свидетелстваха, че кучешки език бе лочил от млякото.
Преди да закуси, Невил отново напълни гаванката с прясно мляко, а до нея остави ново, този път по-голямо парче месо. Размисли и добави към тях купичка с вода.
След като хапна набързо, той отиде да изгори телата на двете жени в ямата-крематориум. На връщане се отби в първата крайпътна бакалия. Взе няколко кутии с бисквити за кучета, специален сапун, инсектицид и метална четка… Докато се качваше в колата с претрупани ръце, бегла усмивка се изписа на устните му: „Сякаш трепетно очаквам раждането на бебе… Всъщност, необходимо ли е да се правя на ни чесън ял, ни лук мирисал? — Той остана очарован от уместното, леко преиначено сравнение. — От една година насам действително не съм изпитвал подобна възбуда…“ Трескавото състояние, обзело го след откриването на бацила под микроскопа, изобщо не можеше да се сравни с онова, което изпитваше още щом се досетеше за кучето…
По обратния път кара като побеснял, но го заляха вълните на разочарованието, когато намери на прага недокоснати месото, млякото и водата. Наложи се да приеме мисълта, че дори и да е прегладняло, кучето не можеше да яде непрекъснато…
Беше десет и четвърт. Какво пък — животното щеше да се върне, щом огладнее… Вече знаеше къде може да намери храна.
„Имай търпение, Невил — помисли си за утеха. — Почакай известно време. Прояви поне тази мъничка добродетел!…“
Той подреди грижливо продуктите, след което излезе да огледа къщата и парника. Нямаше нанесени сериозни щети след нощното им похождение. Зае се с отегчителната и неприятна работа по нанизването на сплитовете чесън, питайки се за кой ли път защо поне веднъж досега вампирите не се бяха опитали да подпалят къщата, нещо, което би се оказало чудесен тактически ход. Дали не се страхуваха и от огъня? Или чисто и просто бяха толкова глупави, че не можеха да се досетят? В крайна сметка, може би разсъдъкът им наистина не функционираше нормално, вследствие настъпилите метаболитни промени в тяхното физическо и психическо състояние при преминаването им от света на живите в онзи на неживите… Но не, не беше за вярване. Поредната му теория се срутваше като картонена кула…