— Но нима и с други не се е случило същото?
— Не знам — отвърна той хладно. — Убих прилепа-вампир. Може би съм бил първото човешко същество, което той беше нападал…
После й разказа за основната пречка, на която се бе натъкнал докато изучаваше болестта.
— В началото си въобразявах, че е необходимо само да се забие кола в сърцето на вампира. Така поне се разказва в легендата и аз се основавах на нея. Но после открих, че няма нищо подобно. Забивах коловете почти навсякъде в тялото им и те моментално умираха. Тогава реших, че е заради кръвоизлива. Но един ден…
И той й разказа за жената, която буквално се беше разложила пред очите му.
— Тоест, причината не беше в кръвоизлива — продължи. — Вече не знаех какво да си мисля. А после открих…
— Какво?
— Взех с мен един мъртъв вампир. Отрязах дясната му ръка и я поставих в празен стъклен изолатор. При пълна стерилност направих необходимите разрези, за да пусна кръв. В действителност кръвта потече, но това бе всичко… Не разбирате ли?
— Хм… Не…
— Когато оставих известно количество въздух да проникне в изолатора, ръката се разложи… Как да ви обясня, бацилът е донякъде сапрофит17. Той може да живее с или без кислород според случая. Във вътрешността на организма той е анаероб18 и живее в симбиоза с цялата заобикаляща го система. Вампирът го снабдява със свежа кръв, бацилът доставя енергия на вампира по такъв начин, че самият вампир да продължи да доставя свежа кръв на бацила. Между другото микробът предизвиква също и анормалното издължаване на кучешките зъби. Затова вампирите са с дълги зъби…
— Така ли?
— … но когато въздухът проникне в организма, ситуацията мигновено се променя. Микробът се преобразува в аероб и вместо да остане симбиотичен, превръща се в паразит — тоест, изяжда своя собствен „носител“…
— Ами коловете…
— Съвсем опростено казано, забоденият кол позволява на въздуха да проникне, а така образуваната рана всъщност се оказва прекалено широка, за да може кръвната слуз да противодейства. Което от своя страна доказва, че сърцето тук не играе никаква роля… Сега, по принцип, се задоволявам да разрязвам дълбоко вените на китките им.
Той се усмихна загадъчно и продължи.
— Само като си помисля за всичкото онова време, което загубих в изработката на колове… Ето, затова жената, за която ви говорих, се разложи толкова бързо. По принцип, тя трябваше отдавна да е умряла и в момента, в който въздухът проникна в организма й, бацилите предизвикаха спонтанно разлагане.
Рут потрепера.
— Но… но това е ужасно! — едва успя да изрече.
Той я погледна изненадано. Ужасно! От години бе загубил понятието за подобни неща, думичката „ужас“ вече не го впечатляваше, нямаше никакъв смисъл за него. Беше се преситил…
— А онези, които са… все още живи?
Рут се бе посъвзела, загледа го с любопитство.
— Ами при тях положението е следното — разрежа ли китките им, микробът автоматически се превръща в паразит. Но повечето умират просто така, заради кръвоизлива…
— Просто така?
Тя рязко извъртя глава, но той видя как устните й се свиха.
— Какво има? — запита я.
— Не… Нищо.
Той се усмихна.
— Знаете ли… Свиква се с тия неща. Наистина се налага… Когато живеете в джунгла, там се прилагат законите на джунглата и е безсмислено да търсите законите за правата на човека! Повярвайте ми — онова, което правя, е единственото, което може да се направи! По-добре ли ще е да ги изчаквам да умират, покосени от болестта, и после да се завърнат отново, но много по-отвратителни и ужасни?
Тя закърши нервно ръце:
— Но вие сам казахте, че много от тях са… все още живи. Как можете да разберете, че същите няма да останат такива и след време?
— Вече знам — той беше спокоен. — Вече познавам твърде добре бацила, знам как се размножава. Колкото и дълго да му се съпротивяват, в крайна сметка той взема превес, побеждава ги. Опитах най-различни антибиотици, осъществих стотици експерименти — напразно. Вече е прекалено късно за каквато и да е ваксинация. Техният организъм не може да се пребори с болестотворните микроби и да образува антитела. Повярвайте ми — улицата е задънена. Изход от това положение няма. Ако аз не ги избивам, те рано или късно ще възкръснат и ще се завърнат, за да ме убият. Нямам избор… Какво да правя — това са законите на джунглата…
17
Сапрофит /мед./ — гнилостна бактерия, която се развива върху мъртво органично вещество /бел.прев./
18
Анаероб /мед./ — микроорганизъм, който живее в почвата или в друг организъм при отсъствие на свободен кислород /бел.прев./