Знам, че може би няма да ми повярвате. И въпреки всичко, такава е истината, искате или не искате да я приемете: ние вече можем за известно време да издържаме на слънчевата светлина(естествено, загарът на кожата ми беше изкуствен), ние вече се приспособихме към бацила. За да ви го докажа, оставям ви едно от моите хапчета, с които никога не съм се разделяла. Носех ги скрити в колана. Ще разберете, че съставът им е на основата на дефебринирана кръв19 и на не знам още какъв друг продукт. Кръвта подхранва микробите, а другият продукт им пречи да се размножават. Тъкмо тези хапчета ни позволяват да живеем.
Повярвайте ми и бягайте!… И ми простете, ако можете. Не исках да ви удрям. Мен също ме заболя. Но бях ужасена… Не знаех какво щяхте да предприемете, след като разберете истината… Простете ми и за това, че ви излъгах. Но умолявам ви, повярвайте ми поне в едно — когато ме притискахте в прегръдките си и когато аз ви притисках до себе си, тогава бях искрена, тогава не ви лъжех… Тогава аз ви обичах…
Невил прочете писмото два пъти. Не можеше да повярва в нейния разказ. После приближи до тезгяха и огледа оставеното от нея, кехлибарено на цвят хапченце. Струваше му се, че целият негов свят, изграден с толкова страдание, рухва до основи. А и как да отрече очевидното? Когато за първи път я беше видял, Рут необезпокоявана вървеше под слънчевите лъчи… Беше издържала на теста с чесъна… Загарът на кожата й беше измама (по пръстите и под ноктите му все още имаше следи)… И най-накрая — това хапче…
Той се строполи във фотьойла, погледът му заброди невиждащо. Съзря дървения чук, останал на пода. Бавно, с усилие съзнанието му възстановяваше фактите… Когато за първи път го беше видяла, тя се беше опитала да избяга. Дали не бе хитрост от нейна страна? По всяка вероятност, не. Тя действително бе ужасена — от вида му, от неистовите му крясъци. Но после, веднъж вече успокоена, бе започнала да го лъже. За да го накара да й разкаже, за да разбере. През нощта, узнала достатъчно, бе поискала да си отиде, ала присъствието на Кортман и другите й беше попречило. Той се беше събудил. Той я беше притискал до себе си. Той…
Невил стисна юмруци, заудря фотьойла. Аз ви обичах?… Лъжа, поредната лъжа… Той намачка писмото и го запрати далече от себе си.
Но в останалата част на писмото, тя не лъжеше. Той бе уверен в това. Не му бяха необходими никакви хапчета, никакви доказателства, нито спомени — той знаеше, че това бе истина, усещаше го интуитивно. Знаеше дори много други неща, за чието съществуване Рут и себеподобните й едва ли се и досещаха…
Отиде до микроскопа, изправи го и прилепи око в окуляра. Искаше отново да погледне, отново да провери взетия образец от кръвта на Рут. Да, той знаеше… А доказателството, което виждаше отдолу върху стъклената пластинка, променяше коренно лицето на заобикалящия го свят. И защо той се бе оказал толкова глупав, че не го беше предвидил, особено след като беше прочел онова изречение стотици, дори хиляди пъти! Защо никога не бе оценил неговото значение! А беше съвсем кратичко, съвсем обикновено изречение, но така заредено със смисъл:
Бактериите могат да мутират…
Част четвърта
Януари 1979
Те се появиха през нощта…
Дойдоха с черни коли, въоръжени с пушки, револвери, копия, брадви, прожектори… Изникнаха от дълбините на нощта с пронизителен рев на мотори и дългите белезникави пипала на фаровете им осветиха Симарън стрийт.
Когато пристигнаха, Робърт Невил бе седнал зад шпионката, както обикновено по това време. Той видя как бялата светлина освети восъчнобледите лица на вампирите. Видя настаналото изумление, изригналото безумие. Видя как нечовешките очи се извърнаха от заслепяващата ги светлина.
Едва тогава Робърт Невил отскочи назад. Сърцето му лудо заблъска в гърдите. Не знаеше какво да направи. Набързо му хрумна да грабне пистолетите, да примъкне картечницата, да защити къщата си… После стисна юмруци. Не. От месеци беше решил — нямаше да се съпротивява.
Върна се при шпионката.
Осветена от фаровете на автомобилите и стрелкащите се лъчи на прожекторите, улицата се беше превърнала в арена на отвратително клане. Мъже в черно се нахвърляха върху други мъже, глухо отекваха изстрели. Два вампира се опитаха да избягат. Четирима души ги хванаха, повалиха ги на земята. Други надигнаха копията… Протяжен вой разцепи нощта. Лицето на Невил се сгърчи. Разтрепера се целият като лист.
19
Дефебринирана кръв (мед.) — кръв, освободена от фибрин — съединителна тъканна компонента, без която кръвта не може да се съсирва /бел.прев./