Выбрать главу

Окачвайки плитките чесън по прозорците, защитавайки парника, изгаряйки техните трупове, избивайки ги един по един, той бавно намаляваше техния брой. Но защо трябваше да се заблуждава? Досега никога не бе срещал себеподобен, никога не бе виждал нормален човек…

Отпусна се тежко върху един стол.

„Значи така — замисли се, — ето ме тук, седнал на стола като последния малоумник, заобиколен от армия кръвопийци, чието единствено желание е да се заситят с хемоглобина ми… Добре-е-е, ами тогава, наздраве, момчета, отдавам ви се, аз черпя!“

Гримаса разкриви линиите и извивките на лицето му.

„Копелета! Кучи синове, ще ви избия един по един, преди да капитулирам!“

Ръката му стисна чашата и я счупи. С обезумял поглед той загледа пръсналите се стъкълца по килима и парчето, врязало се в дланта му, където кръвта се размесваше с уискито в странен коктейл. Ето, така щеше да ги привлече, с разранената си ръка!… Малко остана да отвори вратата и да им размаха кървясалата си длан, но само за да чуе настървения им жалостив вой. После го смразиха ледени тръпки и той затвори очи.

„Не затъвай в глупости, старче! — каза си за утеха. — Иди и се почисти, бинтовай си ръката!“

Завлече се в банята, изми се и грижливо дезинфектира раната, направи превръзка. После се върна в дневната, пусна плоча на грамофона, запали нова цигара за успокоение.

„Какво ще правя, когато ми свършат пироните за ковчези?“ — запита се, следейки с поглед кълбенцата дим, които се диплеха към тавана… Всъщност, почти нямаше вероятност да се стигне дотам. Стотици кутии с пирони имаше в шкафа на Кати… Не! В долапа на кухнята. Трябваше да внимава, да не произнася някои имена… Да не се сеща за името на Кати.

Някога това бе стаята на Кати!…

Бе пуснал на грамофона „Горестна възраст“, на Ленард Бърнстейн. Горестна възраст… Ленард… Скъпи ми, Лени, изпитвал ли си какво е това горест? Ще ми се да ти представя Бен Кортман… Как ще си подхождате само: Лени и Бени…

„Уважаеми, композиторе, представям ви един разложител…“

Прекрасна история, няма що!…Или пък тази:

„Мамо, мамо, като порасна искам да стана вампир като татко!“

„Разбира се, скъпичко, обещавам ти!“

Чашата му отново бе празна. Напълни я с лявата ръка, дясната го болеше. Да върви по дяволите трезвеността! Да вървят по дяволите и трезвите, разумни мисли!

Стаята постепенно се завърташе край него, подобно на жироскоп3. Усещането бе странно. Той отново загледа с празен поглед чашата, грамофона. Отвън те бродеха, шептяха помежду си, отвън те го очакваха. „Горките вампири! — изтръгна се от устата му. — Горкичките ми чудовища, как може да сте толкова клети, окаяни, толкова зажаднели за кръв?…“

После лениво и назидателно надигна пръст.

„Приятели мои, ако тази вечер аз скланям да съм с вас, то е защото искам да обсъдим проблема за вампирите… Разбира се, ще ми кажете, че вампирите са просто едно малцинство, ако предположим, че съществуват. Добре, съгласен съм с вас, те съществуват и не са, така да се каже, малцинство… За да съм кратък и ясен, ще ви нахвърлям моята теза с няколко думи: както всяко едно малцинство, така и вампирите страдат от предразсъдъци. Знаете какво означава това — мразят ги, защото се страхуват от тях. Ето защо…“

Той пресуши чашата.

„…ми се ще да изложим накратко въпроса: в определен момент от историята, в най-тъмните и мракобесни години на Средновековието силата на вампира е била неописуема. Навсякъде той е всявал панически ужас. Затова и са го анатемосали. Само че обществото мрази безпричинно вампира! Неговите престъпления по-големи ли са от тези на родителите, които убиват още в зародиш личността у своите деца? Вампирът изправя косите ти и кара сърцето ти да забие до пръсване. Но това по-чудовищно, по-ужасяващо ли е от бащата, който най-напред превръща живота на своето дете в истерия, а после го прави политик? Или да вземем индустриалеца, изградил благополучието си с парите, натрупани от продажбата на оръжие и бомби на военните? Ами производителите на алкохол?…( Извинете ме, дами и господа-вампири, в момента хуля проказата, разяждаща моята душа…) И в крайна сметка, има ли по-чудовищно престъпление от онова на директора на вестник, засищащ жаждата на своите читатели с мръсотии и най-отвратителни престъпления? Така че, мили мои, останете насаме със собствената си съвест и разсъдете по възможно най-трезвия начин: дали наистина поведението на вампира е дотолкова осъдително? Всичко, което той прави, е да смуче кръв, да се засища с кръв. Защо тогава се е появил този несправедлив предразсъдък към него? Защо той да не може да живее там, където най му харесва? Защо е принуден постоянно да се укрива? Защо и ние постоянно искаме да го унищожим? Превърнали сме клетото и невинно създание в преследвано животно. Отнели сме му правото на живот, възможността да се образова… Та той дори не може и да гласува. А после се учудваме, че е принуден да води нощно съществувание, извън рамките на позволеното от закона…“

вернуться

3

Жироскоп — приспособление за осигуряване стабилността на подводница или самолет /бел. прев./