Докато стоях пред огледалото и оглеждах мъжа пред себе си, докато се питах дали наистина харесвам този тип чак толкова, ми мина през ум, че може да не съм единственият, който гледа. Уондърбра и приятелите ѝ вероятно бяха от другата страна на огледалото и провеждаха своя собствена оценка. Може и да не съм ничий първи кандидат за главната мъжка роля в „Дълбоко гърло 2“, но нямам и от какво да се срамувам. Не това ме ядоса - ядоса ме нахълтването във всички кътчета на живота ми, безкрайното търсене на доказателства, които не съществуват, гибелното за душата убеждение, че не може да се направи нищо просто защото онези смятат, че така трябва.
Инструкторите по крав мага ще ви кажат, че най-голямата грешка, която можеш да допуснеш при бой, е да удариш някого по главата с всичка сила. Защото ще си счупиш костиците на ръката. Поради тази причина истинските професионалисти свиват юмрук и удрят странично, като с чук по наковалня.
Един такъв удар, нанесен от умерено силен човек - според инструкторите - при контакта има сила повече от четири нютона. Можете да си представите какво може да стане с нечие лице. Или огледало. Пръсна се на парчета и се разпиля по пода. Най-голямата изненада беше стената отзад - беше гола. Никакво двойно огледало, нищо. Гледах го и се питах дали аз самият не започвам да се пропуквам.
Измит и избръснат се върнах в стаята и облякох чистите дрехи. После седнах на леглото и зачаках. Никой не идваше. Отидох до вратата и задумках. Установих, че е отключена. Страхотно, казах си - коефициентът на доверието се покачва до суборбитално ниво. Или това, или конкретно в този епизод от „Зоната на здрача“ ще открия, че къщата е празна и че никой не е живял в нея от години.
Отидох до дневната. Никога не бях влизал там, а сега заварих целия екип, четирийсетина души. Усмихваха ми се. В един кошмарен момент си помислих, че ще започнат да ръкопляскат. Шефът на екипа - тип, чието лице беше сглобено от резервни части, каза нещо, което не разбрах. След това Уондърбра ми протегна ръка и каза, че било просто работа, че се надявала да не останат лоши чувства.
Канех се да ѝ предложа да се качим горе, за да си припомним актовете ѝ на насилие, някои от които с неприкрито сексуален характер, но шефът на екипа каза нещо, което ме накара да спра - реших, че подобни мисли са недостойни за човек, получил написано на ръка писмо от президента на Съединените щати. Беше оставено на масата и седнах, за да го прочета. Под внушителния печат в синьо и златно пишеше, че пълно и цялостно разследване е изчистило всякакви съмнения в злодеяние. Президентът ми благодареше за това, което според него било голям кураж „над и отвъд повелята на дълга“.
„На враждебна територия, далеч от всяка възможност за помощ и спасение, изправен пред необходимостта за предприемане на незабавни действия, вие не се поколебахте и не помислихте за себе си...“ - пишеше той.
Пишеше още, че макар и да е невъзможно обществеността да научи за направеното от мен, той лично и цялата страна били дълбоко благодарни за службата ми. Някъде се споменаваше и думата „герой“.
Отидох до вратата. Усещах насочените към мен погледи, но не им обръщах внимание. Излязох и се загледах в монотонния пейзаж. Изчистени „всякакви съмнения в злодеяние“ пишеше в писмото и докато мислех за това и за другата дума, която беше използвал, в мен се породи вихрушка от емоции. Питах се какво ли биха си помислили Бил и Грейс, биха ли се гордели с мен сега, след като толкова време не им давах никакви поводи за това?
Чух гуми на кола да хрущят по дългата чакълена алея и да спират пред къщата, но не обърнах внимание. Ами мъртвата жена в Детройт? Онази със стряскащо сините очи, на които приличат моите? Тя ме е обичала, сигурен съм в това, но ми се струваше странно, след като едва я познавах. Какво щеше да си помисли тя, майка ми, ако имаше как да ѝ кажа?
Стоях там - със свити заради вятъра рамене и сред вихър емоционални отломки, - докато не чух, че вратата се отваря. Обърнах се - шефът на екипа и Уондърбра стояха на верандата. С тях беше възрастен човек, който току-що беше пристигнал с колата. Познавах го отдавна. Няма значение как се казваше - по условие никой не беше чувал за него. Директорът на Дивизията.