Месеци преди това, когато тайнствената фамилия Николаидис влезе в полезрението ни, вниманието ни бе привлечено от ледоразбивача Arctic N. Регистрираният в Либерия стометров кораб, способен да издържи на практика всякакви атаки, беше превърнат с цената на огромни разходи в луксозен круизер, с хеликоптерна площадка и гараж за ферари на борда. Предполагаше се, че това чудо е предназначено за суперелитния чартърен бизнес по Средиземноморието, но - удивително - винаги имаше само един клиент - Христос Николаидис, който водеше антуража си от красавици, навлеци, бизнес партньори и бодигардове.
През цялото лято следихме кораба със сателит и докато бяхме в Грозни и Букурещ, за да преследваме предатели и наркодилъри, наблюдавахме как безкрайното парти се мести от Сен Тропе към Капри и накрая до кухината от вулканичен кратер, която оформя пристанището на Санторини.
Корабът остана там - Николаидис и гостите му всеки ден се местеха от палубите на кораба в ресторантите и нощните заведения на града и обратно.
Междувременно, на половин континент оттам, аз чаках на един уличен ъгъл в Женева да отговорят на позвъняването ми. Когато отговориха, казах на мъжа, седнал в кафене на един хълм, само четири думи:
- Ти ли си, Рено?
- Имате грешка - отговори той и прекъсна. Жан Рено е името на актьора, който изигра ролята на наемния убиец във филма „Леон“, и шефът на екипа в кафенето знаеше, че споменаването му означава смърт.
Кимнал на колегата си, който веднага се обадил на другите трима агенти, и се смесили с тълпите туристи другаде. Петимата се срещнали близо до красивия бар и ресторант „Растони" - не се отличавали по нищо от обикновена група заможни европейци, които се събират на обяд. Основни стрелци на групата бяха двете жени и това, боя се, беше моя грешка.
Моите така наречени туристи влезли в ресторанта малко след два, когато той все още бил пълен с клиенти. Трима заговорили претрупания от работа управител, за да им намери маса, а жените отишли на бара уж за да проверят грима си в огледалата отзад, но всъщност за да определят в отражението точното положението на посетителите.
Христос и хората му - охрана от трима албанци плюс група „кукли“, с каквито майка му вероятно го е предупреждавала да не дружи - седели на маса, от която виждали пристанището.
- Всичко готово? - попитала една от нашите жени колегите си мъже на приемлив италиански, с въпросителна интонация, но всъщност като заявление. Мъжете кимнали.
Жените разровили чантите си, отместили настрана червилата и гримовете, извадили калъфите с фотоапаратите. После измъкнали оръжията, пистолети SIG Р232, от неръждаема стомана, и се обърнали.
Гардовете на Христос с техните джинси, прилепнали тениски и чешки картечни пистолети не са имали шанс срещу истински професионалисти. Двама изобщо не разбрали какво се случва - просто чули звук от трошене на кости, когато куршумите пробили главите и гърдите им.
Третият гард успял да се изправи, при което единственото, което постигнал, било, че се превърнал в по-голяма мишена. Това показва колко е бил подготвен. Улучили го с три куршума, което всъщност е било излишно, защото още първият изкарал сърцето му през гърба.
Както обикновено при подобни ситуации, всички се разпищели и разкрещели - без абсолютно никакъв резултат. Един от тях бил Христос. Вероятно е опитал да овладее положението. Изправил се и бръкнал под ризата си, за да извади беретата, която обикновено носеше в колана си.
Подобно на доста други, които се мислят за големи професионалисти, той не беше минал истинско обучение и явно е смятал, че е достатъчно да държи предпазителя на пистолета си вдигнат. В паниката на истинската престрелка, при ваденето на оръжието, сложил показалеца си на спусъка и се прострелял в бедрото. Изтръпнал от болка и унижение, решил да се обърне към нападателите. Видял двете жени на средна възраст, застанали леко разкрачени, които — ако е имало оркестър - биха приличали на госпожи, готови да се впуснат в танц.
Вместо това обаче те стреляли отново, от шест-седем метра, всяка по два куршума. Повечето жизненоважни органи на господин Христос - включително мозъкът му - престанали да действат още преди трупът му да се свлече на пода.
Веднага след това петимата агенти засипали огледалата с куршуми, вдигнали впечатляващ шум и засилили паниката до максимум. Ужасените посетители хукнали към изхода, японски турист опитал да заснеме всичко с телефона си, а рикоширал куршум попаднал в задните части на една от придружителките на Христос. Както нашите агенти ми казаха по-късно, по облеклото на тази жена можело да се съди, че задникът я е болял така и друг път, но сега нямало кой да ѝ плати.