- Пилигрим... - успях да кажа. Поне така си мислех, понеже не можех да съм сигурен — може да се бе случило само в ума ми.
- Не чух. Повторете.
Тишина. Видях малкото момче със синдром на Даун да тича но пясъка и да се хвърля в ръцете на баща си.
- Чувате ли ме? Повторете. - Гласът на дежурния ме върна в реалността.
- Аз... аз съм Пилигрим - казах.
Дежурният чу. В началото на всяка смяна през последния месец в главите на всички беше набивана една-единствена заповед. Ако чуят определена дума, кодово наименование, трябва да осигурят пълно предимство, всичко останало да чака. И сега дежурният чуваше.
- Моля, изчакайте, сър! Пилигрим, моля, останете на линия!
Въведе няколко бързи команди на клавиатурата, изведе списъка на служителите, които да бъдат уведомени незабавно - Пилигрим е жив, Пилигрим осъществи контакт. Пилигрим се върна от студа.
Първи в списъка беше дежурният по национална сигурност, седнал зад бюро в малък кабинет в Белия дом. Беше много късно, всъщност много рано - малко след четири сутринта на Източното крайбрежие - когато той вдигна телефона и чу непознат глас:
- За президента. Пилигрим.
Макар че дежурният офицер бил сигурен, че главнокомандващият спи, инструкциите били ясни, така че той веднага позвънил в президентската спалня.
Гроувнър обаче не спял - преди повече от дванайсет часа му се обадил Шепота и му казал за обнадеждаващото съобщение от Брадли. Президентът седял и гледал светлините на Вашингтон, без да ги вижда. Тогава звъннал телефонът. Той грабнал слушалката и стреснал дежурния офицер, който не очаквал толкова бърза реакция. Гроувнър изслушал трескавото съобщение на дежурния.
- Какви ги дрънкаш!? - троснал се, защото безпокойството започвало да взема връх.
- Пилигрим - казал дежурният накрая. Чул президентът да мърмори нещо от рода на „Мили боже“, но не бил сигурен. Защо ще се моли президентът?
- Чуваш ли, ме, Пилигрим? - Не можех да не позная гласа на президента, въпреки че по телефона звучеше кух и извънземен. С фрагментирания си мозък разбрах, че някъде в Колорадо криптират разговора.
- Десет хиляди дози - прошепнах.
- Десет хиляди!? - повтори президентът удивено.
- Вече са там - казах. - Използва нашите лекари - може би ще започне след няколко часа.
На определен етап, след като излязох от коритото с водата, обучението ми трябва да си е казало думата и, без да го осъзнавам, бях формулирал какво трябва да кажа. Целият горях, но се помъчих. Опитвах да се съсредоточа.
- От „Хирон“ - казах. Гласът ми ми изневеряваше.
- Повтори - каза президентът.
- Това е фармацевтична фирма... в Карлсруе... Германия.
Намеси се друг глас. Шепота. Бяха го информирали и сега слушаше разговора.
- Можеш ли да повториш бавно? - каза той.
Опитах няколко пъти, но не успявах да довърша. Умът ми не работеше.
- Карлсруе? - попита Дейв, за да потвърди.
Не бях чувал гласът му да звучи чак толкова меко и се зачудих защо. „Дано да е добре“, казах си.
- Там има хотел, „Дойче Кьониг“ - успях да кажа, преди гласът ми отново да изчезне.
- Страхотно, това е страхотно - каза Шепота.
Президентът сигурно се е чудел дали не умирам, но въпреки залога и неотложността не опита да ме притиска да говоря - някак знаеше, че ще го направя.
- Слушам те - каза само. - Ти си абсолютен герой. Продължавай.
- Трябваше да поискам номера на партидите - продължих сякаш в просъница, по-слаб от всякога. - Забравих някои неща... Сарацина ме рани... има дете...
- Да, знам - каза Шепота.
- Не трябваше да правим това... Беше... Обаче не знаех по какъв друг начин...
- Разбира се, че не - отвърна Шепота. - Вече всичко свърши. Отнякъде намерих още малко сили и успях да внеса някаква яснота.
- Ваксина е - казах. - Флакони с ваксина.
- Каква ваксина? - попита Шепота, все още с онзи странен мек глас.
- Противогрипна - отговорих. - Сложил го е във флакони противогрипна ваксина. Сезонът идва, имунизациите започват утре.
Двамата замълчаха - мисля, дадоха си сметка, че съм успял. Два телефонни разговора от Хиндукуш някак бяха довели до лекарските кабинети в цяла Америка. Тогава Шепота потвърди - каза на президента, че имат всичко - деня, производителя, метода. Помислих, че ще затворят, защото трябваше да се организират милион неща, но Гроувнър заговори за мен.