След пет дни в килия - и след пряка молба, отправена от Гроувнър към турския президент - Брадли бил освободен и паспортът му бил върнат. Прибрал се в хотела и провел сълзлив телефонен разговор с Марси, която - веднага щом се съвзела - го попитала кога ще се прибере.
„След няколко дни“ - отговорил той.
„Какво!?“ - изплакала тя.
Ченге до последно, той нямал намерение да си тръгне, преди да организира екстрадицията на Камерън и Ингрид за убийството на Додж и жената в „Истсайд Ин“. На следващата сутрин, по-малко от дванайсет часа след освобождаването му, отишъл в полицията и влязъл в кабинета на Кумали. Хайруниса му казала, че шефката ѝ още дава показания, и май се придържала към версията, която ѝ бях препоръчал - така че Бен поискал да се срещне с този, който отговаря за разследването на убийството. След няколко телефонни разговора младокът с излъсканите ботуши го завел до луксозния кабинет на шефа на полицията.
Спомнях си го - видях го, когато половината му хора ме гониха из цеха за ремонт на яхти вечерта, когато размазах Смукача по бетона. Началникът беше малко над петдесет, едър и червендалест, с добре поддържана кожа и оформен мустак, а златните копчета на внушителната му униформа заплашваха да се скъсат всеки момент. Въпреки одеколона, с който се пръскал, миришел на пот и не мога да кажа, че думите на Бен ме изненадаха.
Пишеше, че началникът бил получил пространни юридически възражения от адвокати, които се явили от името и на двете, Камерън и Ингрид - както и очаквах, веднага след разговора си с мен те се бяха обзавели със защитници. Началникът казал, че тези възражения го накарали лично да прегледа всички улики.
„Естествено, наложи се да отстраня всичко, което се предполага, че е представено от лицето, нарекло себе си Дейвид Броуди Уилсън. Той не е служител на ФБР и е влязъл в страната с фалшива самоличност. Както знаем, той е имал свои собствени причини да комплицира и удължи разследването. Собственият ми преглед ме убеди, че работата на турските детективи е отлична, както винаги. Ясно е, че първоначалната им версия е коректната. Става дума за трагичен инцидент“.
Бен го гледал стъписано, но турчинът сякаш не забелязвал. Усмихнал се, запалил нова цигара и разперил широко ръце.
„Разбира се, не исках да правя тази преценка сам, така че представих уликите и възраженията на адвокатите на един от нашите най-уважавани местни съдии. Той също не видя причина да задържаме двете жени и останалите свидетели повече. Предложи - и аз се съгласих - да им върнем паспортите и да ги освободим под гаранция, в случай че се появят нови доказателства".
„Да ги освободите?! - попитал Бен. Приел го тежко, отново бил защитник на мъртвите. - Колко е гаранцията?“
Турският полицай опитал да се отърве от него: „Десет души са... не съм сигурен... трябва да проверя документите...“
„Колко!?“ - настоял Бен, без да крие гнева си.
Началникът престанал да се прави на учтив и изръмжал: „Двеста хиляди долара на човек“.
Общо два милиона долара! Цяло състояние - но не и за Камерън. Нямало нужда Бен да пита какво е направила - разбира се, че е платила подкупа и е купила свободата им.
„Кога заминаха?“ - попитал Бен отчаяно.
„Преди три дни. Качиха се на голямата яхта и след час отплаваха“.
„Ами ако се появят „нови доказателства“? Какво ще правите тогава?“ - попитал Бен горчиво.
„Ще им пишем и ще ги помолим да се върнат. Както казах обаче, сигурен съм, че това няма да е необходимо“. Според Бен човекът направо се усмихвал.
Както казах, това не ме изненада - след като се оказа, че ФБР не е в схемата, въоръжени с резултатите от моята работа шефът на полицията в Бодрум и корумпираният съдия се бяха погрижили да притиснат Камерън в ъгъла и след това бяха направили това, което са правили отоманските им предшественици от поколения - подложили са шепа.
Бен пишеше, че нямало какво повече да направи - двете извършителки били напуснали Бодрум, а благодарение на платените от Камерън гаранции всички свидетели също се били пръснали по света. Помислил си, че може би ще успее да поднови разследването в Ню Йорк, но като реалист си давал сметка, че с ограничените ресурси и след като едната убийца официално е вписана сред жертвите в Световния търговски център, няма голяма надежда, ако двете жени не се върнат в Америка. При толкова много пари определено нямаше да им се наложи да се връщат - можеха да пътуват по света до края на дните си.
Седях неподвижно няколко минути и мислех за двете жени и престъпленията им, но дори и тогава не си спомних. Да, забележката на Ингрид, че не съм наясно и с половината от това, което става, изобщо не ми дойде наум.