Върнах се в офиса и си спомних, че трябва да попитам още нещо.
- Как се казва?
- „Номад“ - отговори собственикът.
Кимнах - и да бях имал някакви съмнения, че тази лодка е правена, за да бъде моя, името ѝ ги разсея окончателно. Мисля че го споменах - някога, отдавна, думата „сарацин“ е означавала скитник, номад.
51.
Потеглих рано един понеделник сутринта. Лодката наистина беше голяма за сам човек, но уменията, които бях усвоил от Бил, започнаха да се връщат и открих, че ако не съм прекалено амбициозен, се справям с нея достатъчно добре.
Сигурно изглеждаше странно с прясно боядисания корпус и избелелите, покрити с кръпки платна, но не си струваше да се безпокоя за такива неща - беше твърде късно през годината, есента скоро щеше да свърши и да започне зимата, така че другите съдове, които срещах, не бяха по-близо от самия хоризонт.
Когато увереността ми нарасна и уменията ми се възстановиха, установих, че „Номад" развива фантастична скорост, и след три седмици вече се отправих към ботуша на Италия с идея да вляза в Адриатическо море към Сплит и Хърватия.
Спрях на малко пристанище на западния бряг на Гърция - всъщност най-обикновен магазин и порутен кей, - за да попълня запасите си от гориво и продукти. Възрастният собственик напълни резервоара на яхтата с дизел, сложи плодовете и млякото, които купих, в кашони и хвърли отгоре пачка вестници - „Интернешънъл Хералд Трибюн“ - останали непродадени предишните месеци.
- Можеш да ги вземеш - каза ми. - Канех се да ги горя.
Два дни след това, както пиех кафе на следобедното слънце, плавах покрай равен пуст бряг и преглеждах последните вестници от пачката, в един, почти невидимо до финансовите страници, попаднах на съобщение - нищо кой знае какво, има ги с десетки по всички вестници. Пишеше, че гръцката полиция не е открила никакви съмнителни обстоятелства около смъртта на младата американка, паднала зад борда на луксозната си яхта край брега на увеселителния остров Миконос.
„Жената, бивша съпруга на богатия наследник на автомобилната империя Додж...“
Зачетох по-внимателно, погледът ми се плъзна напред, докато не намерих името - Камерън наистина беше мъртва. Според полицията паднала от яхтата си под въздействието на наркотици - при аутопсията в кръвта и открили коктейл от дрога и алкохол.
В средата на текста имаше снимка на Камерън и Ингрид - хванати за ръка, позират с кучето на Ингрид пред внушителна барокова сграда. С нарастващ ужас започнах да чета материала, за да разбера какво означава всичко това.
Няколко абзаца по-надолу получих отговор. Камерън току-що била сключила нов брак, този път с Ингрид Кол, с която се запознала неотдавна в град Бодрум, Турция.
„Двете жени бяха от първите, възползвали се от новото германско законодателство, позволяващо еднополовите бракове - пишеше в съобщението. - Двете заминали за Берлин и подписали в общината четири часа след като законът влязъл в сила, като свидетели на церемонията станали двама непознати от улицата, помолени да свидетелстват, и тяхното куче, Джанкарло. След това двойката започнала медения си месец, като се върнала на яхтата, закотвена близо до....“
Станах. Задушавах се. Слънцето се разтапяше в морето, но едва го забелязвах. Ингрид се оказа права - не бях наясно и с половината от това, което бе ставало. Сега обаче бях сигурен, че съм наясно.
Целият ми опит, цялата ми интуиция ми казваха, че с напускането на Берлин животът на Камерън на практика е свършил. Макар и да не можех да го докажа, бях убеден, че майсторският план, разработен от Ингрид във водовъртежа след 11 септември, е имал тайна добавка, за която Камерън не е знаела нищо - Ингрид е смятала да наследи състоянието на Додж сама. Обаче обичала ли е Камерън, питах се. Следователят винаги е следовател. Само че вече знаех отговора - Камерън беше предадена и изоставена от любовницата си. Ингрид не я беше обичала. Беше я мразела.
Разбира се, за нея не е било проблем да скрие истинските си чувства - беше актриса и е играла ролята до самия край. След като са сключили брак, вече дори не е било нужно Камерън да пише завещание - като законна съпруга Ингрид наследяваше всичко, ако партньорката ѝ умре, без да остави завещание.
Останалото е било лесно - дълга нощ веселия, разходка по кърмата, последна целувка на лунна светлина, нежна ръка бута Камерън, когато витлата на яхтата са се завъртели, за да потегли.