МАРКЪС ЗЮСАК
АЗ СЪМ ПРАТЕНИКЪТ
На Скаут
ПЪРВА ЧАСТ: ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ
A.♦ Обирът ♦
Онзи с пистолета не става за нищо. Аз го знам. И той го знае. Цялата банка го знае. Дори Марвин, най-добрият ми приятел, го знае, а той е още по-зле и от човека с пищова.
Най-лошото в цялата работа е, че колата на Марв е отвън на паркинга, в зоната с петнайсетминутен престой. Всички лежим с лице към пода, а след няколко минути времето за паркиране изтича.
- Тоя тип не е зле да побърза - промърморвам.
- Абсолютно! - прошепва Марв в отговор. - Това е пълно безобразие!
Гласът му се надига от дълбините на пода.
- Ще ми друснат някоя глоба заради това тъпо копеле! Не мога да си позволя още една глоба, Ед.
- Поне колата да си струваше.
- Какво?
Марв ме поглежда и усещам как се стяга. Засегнат е. Марв не понася някой да злослови по адрес на колата му. Той повтаря въпроса си:
- Какво каза, Ед?
- Казах, че не си струва глобата, Марв - прошепвам.
- Виж какво - заявява той. - Много неща мога да приема, Ед, но това...
Премълчавам си. Честно казано, тръгне ли Марв да говори за колата си, на човек може да му прилошее. Като някакво дете е, а все пак направи двайсет наскоро.
Той продължава в същия дух, докато не се виждам принуден да го прекъсна.
- Марв - казвам възможно най-тихо, - тази кола си е жив резил. Няма дори ръчна спирачка - подпрял си й задните гуми с две тухли. Даже невинаги си даваш труд да я заключваш. Може би се надяваш някой да я отмъкне и да й прибереш застраховката.
- Тя не е застрахована.
- Виждаш ли!
- От застрахователната компания казаха, че не си струвало.
- Разбирам ги.
Онзи с пистолета се обръща и изкрещява:
- Кой приказва там?
На Марв не му пука. Настъпил съм го по мазола.
- Ама не се оплакваш, като те карам на работа, нали? Жалко парвеню!
- Парвеню? Това пък какво е?
- Казах да млъкнете! - отново изкрещява онзи с патлака.
- Тогава побързай! - изревава Марв. Определено не е на кеф.
Лежи по очи на пода в банката.
А банката в този момент я ограбват.
Ненормално горещо е за пролетно време.
Климатикът не работи.
И са оскърбили колата му.
Търпението на горкия Марв е пред изчерпване. Или способността му да разсъждава. Наречете го както искате - факт е, че още малко, и ще му падне пердето.
Гледаме се кръвнишки, проснати на захабения, прашен син килим на банката. Приятелят ни Ричи е до лего-масичката, по-точно наполовина под нея, сред блокчетата, които се пръснаха на пода, когато онзи с пистолета влетя разтреперан в залата с крясъци и викове. Одри е точно зад мен. Ходилото й е върху крака ми, който вече е изтръпнал .
Пистолетът на онзи е насочен към носа на нещастното момиче на гишето. На баджа на ревера й пише "Миша". Горката Миша. Тя се тресе почти колкото онзи с пистолета, докато чака някакъв пъпчив двадесет и девет годишен тип с вратовръзка и мокри петна под мишниците да напълни торбата с пари.
- Не е зле тоя тип да побърза - казва Марв.
- Това вече го казах - напомням му.
- И какво от това? Аз не мога ли да го кажа?
- Махни си крака от мен - казвам на Одри.
- Какво? - отговаря ми тя.
- Казах да си разкараш копитото от мен. Кракът ми изтръпна.
Тя се отдръпва неохотно.
- Благодаря.
Онзи с пистолета се обръща и за последно изкрещява:
- Кое копеле приказва там?
Трябва да ви кажа, че Марв никак не е лесен. Умира да препира. Понякога е ужасно неприятен. Той е от онези приятели, с които вечно се караш, особено когато стане дума за скапания му "Фалкон". А когато е в настроение, е пълен инфантил.
Сега той подмята закачливо:
- Ед Кенеди, господине! Ед приказва.
- Много благодаря! - изръмжавам.
(Ед Кенеди е пълното ми име. На деветнайсет съм и карам такси, без да съм навършил допустимата възраст. Аз съм типичен младеж от най-отдалечените покрайнини на големия град - какво да говорим за перспективи и възможности... Но като оставим това настрана, чета повече книги, отколкото е редно, и определено не съм бог в секса и плащането на данъци. Драго ми е да се запознаем.)
- Млъкни тогава, Ед! - изревава онзи с патлака. Марв се подсмихва. - Че ще дойда и ще те гръмна в задника!
Все едно отново сме в училище и садистът математик реве команди от катедрата, макар че хич не му пука за нищо и само чака звънеца, за да се прибере вкъщи, да пие бира и да се гои пред телевизора.