Делото е определено за два и половина следобед. Ще поискам почивка по време на смяната си и ще отида в съда.
В уреченото време се явявам, облечен в униформата си, и чакам пред залата. Когато влизам, за да дам показания, първият, който се изпречва пред погледа ми, е онзи с пищова. Без маска е дори още по-грозен. Единствената разлика е, че сега изглежда по-ядосан. Предполагам, че седмицата, прекарана в килията, му се отразява по този начин. Вече го няма жалкото безпомощно изражение.
Облечен е в костюм.
Евтин костюм. Няма как да е другояче.
Щом ме вижда, отмествам очи, защото онзи се опитва да ме убие с поглед. Позакъснял си, мисля си, но само защото той е долу под мен, а аз съм на сигурно място високо на свидетелската скамейка.
Съдията ме посреща радушно.
- Виждам, че сте се облекли за случая, господин Кенеди.
Поглеждам надолу да се уверя.
- Благодаря.
- Това беше ирония.
- Знам.
- Не се прави на умен.
- Няма, сър.
Вече ми е ясно, че съдията с удоволствие би ме изправил и мен пред съда.
Адвокатите ми задават въпроси и аз отговарям най-чистосърдечно.
- Значи това е човекът, който ограби банката? - ме питат.
- Да.
- Сигурен ли сте?
- Абсолютно.
- Кажете, господин Кенеди, откъде сте толкова сигурен?
- Ще го позная тоя грозен копелдак и с вързани очи. Освен това е същият, на когото надянаха белезниците тогава.
Адвокатът ме измерва с презрителен поглед и обяснява:
- Съжалявам, господин Кенеди, но се налага да ви зададем тези въпроси, за да спазим процедурата.
- Ясно - съгласявам се.
Тук се намесва и съдията.
- Колкото до грозния копелдак... Ще ви помоля, господин Кенеди, да се въздържате от подобни квалификации. Вие самият не сте идеалът за красота, между нас казано.
- Много благодаря.
- Моля - усмихва се той. - А сега отговорете на въпросите.
- Да, Ваша чест,
- Благодаря.
Когато приключваме, минавам покрай онзи с пистолета и чувам:
- Ей, Кенеди!
Не му обръщай внимание, казвам си, но не се получава.
Спирам и го поглеждам. Адвокатът му изсъсква да си затваря устата, но той не слуша, а изрича тихо:
- Мъртъв си! Само почакай... - Нещо ме бодва под лъжичката. - Запомни какво ти казвам. Спомняй си го всеки път когато се погледнеш в огледалото. - Той почти се усмихва. - Мъртъв си.
Придавам си хладнокръвен вид.
- Добре - кимам и продължавам.
Господи, моля се, дай му дълъг живот.
Вратата на залата се затваря зад мен и се озовавам във фоайето, окъпано в слънчева светлина.
Чувам зад гърба си гласа на една от полицайките, която ме вика, и се обръщам.
- Не се притеснявай, Ед.
Лесно й е да го каже.
- Иска ми се да се махна от града - казвам.
- Слушай какво ще ти кажа...
Харесва ми - ниска, набита и изглежда свястна жена.
- Докато тоя умник излезе от затвора, ще му се е отщяло да се връща тук. - Това е изречено с доста голяма доза увереност. - Някои хора зад решетките закоравяват. Той не е от тях. - Тя кима към залата. - Цяла сутрин е плакал. Съмнявам се, че ще тръгне да ти отмъщава.
- Благодаря - казвам и усещам известно облекчение, но се съмнявам, че ще е задълго.
Мъртъв си. Гласът продължава да кънти в ушите ми, виждам думите изписани на
лицето ми, когато се връщам в таксито и се поглеждам в огледалото за обратно виждане.
Това ме кара да се замисля за живота си, за несъществуващите си постижения и обширните си незнания и неумения.
Мъртъв си, мисля си. Никак не е далеч от истината.
Потеглям и излизам от паркинга.
5. ♦ Чакане, гледане, изнасилване ♦
Шест месеца.
Дават му шест месеца. Типична за нашето време снизходителност.
Не съм казал на никого за заплахите му. Предпочитам да последвам съвета на полицайката и да го забравя. Донякъде съжалявам, че научих от местния вестник за присъдата му. (Единственото хубаво е, че му отказват предсрочно освобождаване.) Седя си както обикновено в кухнята с Портиер и асото каро. Вестникът е на масата, сгънат. Има мила снимка на онзи с пистолета като малък. Единственото, което виждам, са очите му.
Дните минават и времето си казва думата. Постепенно го забравям.
Наистина, мисля си, какво толкова може да направи тип като този?
По-разумно е да гледам напред и аз бавно извървявам своя път до написаните на картата адреси.
Най-отгоре е "Едгар Стрийт" 45.
В понеделник се опитвам да започна, но не ми достига смелост.