Ставам, отмествам Портиер и отново прочитам написаното на картата. Черните букви са дело на същата ръка като останалите; Този път има заглавия:
Куфарът
Кет Балу
Римска ваканция
Сигурен съм, че всичките са на филми, макар да не съм гледал нито един. Спомням си, че "Куфарът" е доста нов. Едва ли в киното на "Бел Стрийт" са го давали, но със сигурност е прожектиран в някое от най-посещаваните кина в града. Дори съм виждал афишите. Испански римейк на гангстерска комедия, пълна с наемни убийци; куршуми и един куфар, натъпкан с откраднати швейцарски франкове. Другите два филма не съм ги чувал, но мисля, че познавам човек, който може да ми помогне.
Готов съм да започна, но през няколкото оставащи дни до Коледа позволявам на работата ми да измести всичко останало. По това време винаги е голяма суматоха, затова поемам извънредни смени и работя много през нощта. Асото купа държа в джоба на ризата си. То пътува с мен навсякъде и няма да го оставя, докато не приключа с него.
Но дали всичко ще свърши? Дали ще ме оставят на мира? Питам се, но вече знам, че всичко това ще бъде с мен през целия ми живот. Ще ме преследва, но се и боя, че един ден ще се чувствам благодарен. Казвам боя се, защото на моменти никак не ми се иска това да остане само един мил спомен. Но може би в крайна сметка нищо не свършва окончателно. То продължава да се случва, докато паметта е жива и може да намери уязвимо място в ума ти, за да забие там наточената си брадва.
За пръв път от години пращам коледни картички.
Единствената разлика е, че този път на тях няма белобради старци и елхички. Намирам няколко тестета карти за игра и вадя от тях всички аса. Пиша по няколко думи за всяко от местата, които съм посетил, пъхам ги в пликовете и написвам отгоре "Честита Коледа от Ед". Дори и на братята Роуз.
Преди една нощна смяна обикалям и ги разнасям и в повечето случаи успявам да се измъкна незабелязан. Софи обаче ме вижда. Трябва да си призная, че донякъде се бях надявал на това.
Не знам защо, но отношението ми към Софи е по-особено. Може би част от мен я обича, защото тя е вечният беглец, какъвто съм аз. Но има и още нещо.
Красива е.
Такава, каквато е.
Пускам плика в кутията, обръщам се и си тръгвам както обикновено, но гласът й ме застига някъде отгоре, от прозореца й.
- Ед!
Спирам и тя ми виква да почакам, а малко след това се появява на входната врата. Облечена е в бяла тениска и къси сини шорти. Косата й е вързана на опашка, но бретонът й се вее на челото.
- Само ти донесох картичка - казвам. - За Коледа.
Изведнъж се чувствам много глупав и непохватен.
Тя отваря плика и чете.
Специално за нея съм написал нещо повече под карото. Красива си. Виждам как очите й леко се замъгляват, когато го прочита. Това | е, което й казах на игрището в деня
на босите крака и кръвта.
- Благодаря, Ед - казва тя и разглежда картата. - Никога не съм получавала такава картичка.
- Бяха им свършили тези с Дядо Коледа и елхичките - казвам.
Малко ми е странно да изпращам карти на тези хора. Те никога няма да разберат какво означават, а в някои от случаите дори името Ед няма да им говори нищо. В крайна сметка решавам, че това не е важно, и със Софи си казваме довиждане.
- Ед! - повиква ме тя отново.
Вече съм в таксито. Свалям прозореца.
- Да, Софи?
- Кажи ми... - меко изрича тя. - Кажи ми какво мога да ти дам аз? Ти ми даде толкова много.
- Не съм ти дал нищо - казвам й.
Но тя ме познава достатъчно добре.
Това "нищо" е една празна кутия за обувки, която няма цена. И двамата го знаем.
Воланът е топъл под дланите ми, когато потеглям.
Последната картичка, която пускам, е за отец 0‘Райли, който явно нрави купон ♥ дома си за всичките безнадеждни случаи от неговата улица. Там са и онези тримата, които се опитаха да ми вземат якето и несъществуващите пари и цигари - ядат сандвичи с наденица и много чеснов сос.
- Я гледайте! - посочва ме единият, май се казваше Джо. - Това е Ед!
И се опитва да намери свещеника.
- Отче! - виква той, при което изплюва половината си сандвич. - Ед е дошъл!
Отец 0‘Райли се появява почти мигновено.
- Ето го! Човекът, който ми поднесе най-голямата изненада за тази година! Звънях ти.
- Бях малко зает, отче.
- Да, разбира се - кима той. - С мисията си. - И ме дръпва настрана. - Слушай, Ед, искам още веднъж да ти благодаря.