Най-сетне пристига Марв. С празни ръце.
- Честита Коледа! - казва.
- Да, да, и на теб - кимам и соча празните му ръце. - Като гледам, много нещо си надонесъл.
Знам какво си мисли. Решил е, че щом така и така ще целува Портиер, за тази година му стига. Освен това още таи някаква слаба надежда, че може да сме забравили.
Ричи обаче много бързо разбива илюзиите му.
- Е, Марв? - ухилва се той.
- Какво "е"?
- Ти си знаеш - подмята Одри.
- Не, не знам - упорства Марв.
- Не се прави на ударен - срязва го Ричи. - Много добре знаеш. Ние също.
Личи си, че се забавлява от сърце. Едва се удържа да не потрие ръце от възторг.
- Марв! - заявява той. - Сега ще целунеш кучето. И не само ще го целунеш, но и ще го направиш с доволна мазна усмивка, иначе ще те накараме да повториш, ако трябва и да потретиш...
- Добре де! - изпръхтява Марв и ми прилича на малко дете, на което са скършили хатъра. - По главата, нали?
- А, не! - отсича Ричи и се изправя сияещ. - Уговорката беше да го целунеш право по устата - той насочва пръст към Марв - и точно това ще направиш!
Портиер вдига глава.
Изглежда притеснен, докато всички го гледаме.
- Горкичкият! - казва Ричи.
- И още как! - нацупено изрича Марв.
- Не ти, той! - кима Ричи към кучето.
- Хубаво - намесва се Одри. - Стига сме се размотавали. - И ми подава фотоапарата. - Действай, Марв. Твой е.
Марв се навежда тежко, сякаш светът внезапно се е стоварил върху плещите му, и с ужас се приближава до муцуната на Портиер. Той пък от своя страна излъчва безпокойство от черно-златистата козина до воднистите си очи.
- Ама защо езикът му виси така? - пита ме Марв.
- Защото е куче - казвам. - Ти какво очакваш?
В крайна сметка Марв го прави, макар и с видимо отвращение. Навежда се и целува Портиер по муцуната - достатъчно дълго да мога аз да направя снимката, а Одри и Ричи да изръкопляскат с радостни възгласи.
- Не било толкова трудно, а? - казва Ричи, но Марв се изправя и тръгва направо към банята. Г оркият Портиер.
Аз самият го целувам, но по челото, и му давам солидно парче от пуйката. Благодаря, Ед, усмихва се той. Хубава усмивка има Портиер.
По-късно успяваме да развеселим Марв и дори да го накараме да се засмее, макар все още да се оплаква, че усеща вкуса на Портиер. Хапваме, пийваме и играем карти, докато тропане по вратата възвестява идването на приятеля й. Той сяда за малко с нас, пие и хапва скариди. Свястно момче, решавам аз, макар да се вижда от километър, че Одри не го обича.
Там е цялата работа.
Когато Одри си тръгва, ние решаваме, че няма да роним сълзи. С Ричи и Марв хапваме, пийваме и тръгваме да се шляем из града. На главната улица гори огън и ние се насочваме нататък.
Известно време ни е трудно да вървим по права линия, но докато стигнем, вече сме напълно трезви.
Хубава нощ.
Хората танцуват.
Говорят си на висок глас.
Няколко души се бият.
Така е на Коледа. Напрежението, трупано през цялата година, си намира отдушник. Край огъня виждам Анджи Карузо и децата й. Или по-скоро те идват при мен.
Някой ме дърпа за крачола. Поглеждам надолу. Едно от момчетата - онова, дето постоянно плаче.
- Ей, господине! - казва то.
Обръщам се и виждам Анджи Карузо да държи сладолед. Тя ми го подава и казва:
- Честита Коледа, Ед.
Вземам го.
- Благодаря. Точно от това имах нужда.
- Всеки понякога има нужда.
Радостта й, че може да ми върне малкия жест, е очевидна.
Отхапвам и питам:
- Как я караш, Анджи?
- Ами... - Тя поглежда към децата и отново към мен. - Оцелявам някак, Ед. Понякога и това стига.
И като че си спомня нещо.
- Между другото, благодаря за картичката.
И бавно се отдалечава.
- Няма защо - извиквам след нея. - Приятно прекарване!
- Приятно ядене на сладолед! - отвръща тя и тръгва край огъня.
- Това пък какво беше? - пита Марв.
- Една позната - отвръщам.
Никой не ми е подарявал за Коледа сладолед. Загледан в огъня, потапям устни в сладката му прохлада.
Зад гърба си чувам как някакъв баща говори на сина си.
- Направи го още веднъж и ще ти тегля такъв шут, че ще отхвърлиш в огъня. - Гласът му става сладникаво-саркастичен. - А точно сега не е моментът, нали? Дядо Коледа няма да е очарован, това ти го гарантирам.
Затова пък ние с Марв и Ричи сме очаровани.
- Е-ех! - щастливо въздъхва Ричи. - Коледа е!
И тримата сме го чували това от бащите си. Поне веднъж в живота. Мисля си за моя баща, мъртъв и погребан. Това е първата ми Коледа без него.