4.♥ Да усетиш страха ♥
В деня след Коледа съм на работа и навестявам Бърни в киното на "Бел Стрийт".
- Ед Кенеди! - възкликва той, като ме вижда. - Май ти хареса, а?
- Не е това - казвам. - Трябва ми помощта ти, Бърни.
Той тутакси се приближава и пита:
- Какво мога да направя за теб?
- Нали разбираш от филми?
- Разбира се. Можеш да гледаш който...
- Не, не. Кажи ми всичко, което знаеш за тези заглавия. - Изваждам асото купа, макар че мога да ги кажа наизуст. - "Куфарът"; "Кет Балу" и "Римска ваканция".
Бърни реагира мигновено.
- "Римска ваканция" го имам, но другите два не. - И ме засипва с факти. - "Римска ваканция" се смята за един от най-добрите филми на Грегъри Пек. Заснет е през 1953 година от режисьора Уилям Уайлър, създателя на знаменития "Бен Хур". Действието се развива във великолепния Рим. Изумителна е ролята на Одри Хепбърн, която по настояване на Грегъри Пек получава същия хонорар като него. Той казва, че ще стане за посмешище, ако не й платят същите пари - толкова силно е изпълнението й. Това се потвърждава, когато тя получава "Оскар" за ролята...
Всичко това е изстреляно със скоростта на картечница, но аз се хващам за една дума.
Одри, мисля си.
- Одри - казвам.
- Да. - Той ме поглежда, объркан от невежеството ми. - Да,. Одри Хепбърн. В тази роля е велико...
Не, само не казвай великолепна, моля се. Тази дума е на Мила.
- Одри Хепбърн! - почти изкрещявам. - Какво можеш да ми кажеш за другите два?
- Имам тук един каталог - обяснява Бърни. - Още по-голям от онзи, който ти показах миналия път. В него могат да се намерят кажи-речи всички филми, снимани някога. Актьори, режисьори; оператори, музика и какво ли не още.
Той ми носи дебелата книга и ми я подава.
Най-напред "Кет Балу". Стигам до него и зачитам на глас.
- Една от най-известните роли на Лий Марвин...
Спирам, защото съм открил каквото търся. Връщам се и го прочитам отново. - Лий Марвин.
Минавам на "Куфарът".
Щом го намирам, най-напред прочитам имената на актьорите т| режисьора. Режисьор е някой си Пабло Санчес. Същата фамилия носи и Ричи.
Вече имам трите имена.
Ричи. Марв. Одри.
Първоначалният ми ентусиазъм обаче бързо се сменя с тревога.
Дано посланията да са хубави, мисля си, но нещо ми подсказва, че няма да е лесно. Сигурно има основателна причина да са оставени за накрая. Освен че са ми приятели, те са и най-трудната ми задача, усещам го.
Стиснал картата, стоварвам каталога на масата.
Бърни е притеснен.
- Какво има, Ед?
-Пожелай ми късмет, Бърни - казвам. - Пожелай ми сърцата да победят.
Той го прави.
С картата в ръка излизам на улицата. Отвън ме чакат мракът и несигурността на онова, което предстои.
Обзема ме страх, но не се отдръпвам, а тръгвам право към него.
Мирисът на улицата се мъчи да ме сграбчи, но аз се отърсвам от него и продължавам да вървя. Всеки път когато по ръцете и краката ми плъзват тръпки, тръгвам по-бързо, тласкан от мисълта, че щом Одри, Ричи и Марв имат нужда от мен, трябва да бързам.
Улицата е страх.
Всяка стъпка е страх.
Мракът се сгъстява и аз започвам...
Да тичам.
Първият ми порив е да отида направо при Одри.
Искам да стигна възможно най-бързо и да реша проблема й, какъвто и да е той. Дори не ми се мисли, че може да се наложи да направя нещо неприятно.
Само да стигна там, казвам си, но после интуицията ми подсказва друго.
Продължавам да вървя, но вадя картата и я приближавам до очите си. Проверявам реда. Ричи. Марв. Одри.
Внезапно осъзнавам с пределна яснота, че трябва да следвам реда. Одри неслучайно е последна и аз го знам. Пръв е Ричи.
- Да - кимам на себе си и поемам към къщата му на "Бридж Стрийт”. Тръгвам по най-прекия път и краката ме носят все по-бързо.
Питам се дали не бързам, за да стигна час по-скоро до Одри, но предпочитам да не си отговоря.
Съсредоточавам се върху Ричи.
Лицето му изниква пред мен, докато минавам под сведените клони на някакво дърво. Отмахвам го заедно с листата, но продължавам да чувам гласа и подмятанията му, докато играем карти. Спомням си неподправената му радост при вида на Марв, целуващ Портиер.
Ричи, чудя се. Какво ли послание мога да предам на Ричи?
Почти съм стигнал.
Още малко и ще съм на ъгъла на "Бридж Стрийт".
Пулсът ми препуска стремглаво и набира скорост.
Свивам зад ъгъла и тутакси виждам къщата на Ричи. Една голяма въпросителна се изправя до мен и диша в лицето ми.