Може да не знам какво е то, но познавам Марв и съм наясно как да се добера до него.
Седя с Портиер на верандата и се наслаждавам на залеза. Мога да приложа три тактики по отношение на Марв.
Първа тактика е да го предизвикам да спори.
Няма да е никак трудно, достатъчно е да спомена колата му и да го питам защо не иска да си купи нова.
Опасността тук е, че може да се ядоса и да си тръгне, без да съм научил нищо. Това ще бъде пълна катастрофа.
Предимството на тази тактика е, че може да бъде много забавно и в крайна сметка току-виж си купил нова кола.
Втора тактика е да го напия до такава степен, че да си каже всичко без бой.
Опасното тук е, че ако го напия като талпа, нищо чудно и аз да се докарам до същото състояние и тогава няма да мога да съобразявам, камо ли да помня какво точно съм искал да направя.
Предимството е, че няма да ми се наложи да му измъквам информацията с ченгел. Той сам ще си каже всичко. Разбирам, че вероятността е много малка, но може би си струва да опитам.
Третата тактика е да попитам направо.
Това е най-опасният вариант, защото има вероятност Марв да се заинати (което никак не би ме изненадало) и да откаже да говори с мен на тази тема. Ако внезапната ми загриженост му се стори подозрителна (защото, ако трябва да съм честен, обикновено се държа така, сякаш не давам пет пари за него), всички други възможности могат да отидат по дяволите.
Предимството е, че този метод е прям, честен и доста лесен за изпълнение. Или ще свърши работа, или няма. Всичко зависи от това да улуча момента.
Коя тактика да приложа най-напред?
Никак не е лесно да реша и едва след като съм обмислял въпроса от всички страни, и то неведнъж, намирам верния отговор.
Случва се нещо немислимо.
Пред мен се отваря четвърта възможност.
Къде?
В супермаркета.
Кога?
В четвъртък вечер.
Как?
Ето така.
Пазарувам за две седмици напред и излизам от магазина, натоварен с камара торби. Дръжките вече са се врязали в дланите се налага да спра и да ги наглася наново.
Едва не се сблъсквам със стар бездомник, който се изправя пред мен с брадата, опадалите зъби и нищетата си. В очите му се таи болка.
Той ме моли плахо да му дам някакви дребни.
Казва го смирено и тутакси засрамено свежда поглед към земята. Потресен съм, но той не го знае, докато не ме вижда да бъркам в якето си за портфейла.
В мига, в който напипвам парите, отговорът ме осенява и пада в краката ми, отправил поглед нагоре.
Разбира се!
Вътрешният ми глас тутакси се надига и оформя ясна, отчетлива мисъл. Чак я изричам, за да повярвам. Да я запомня.
- Искай му пари.
Казвам го едва чуто, колкото да стигне до собствените ми уши и да проникне в съзнанието ми.
- Моля? - пита човекът все така смирено.
- Искай му пари - повтарям, този път по-силно. Не мога да се сдържа.
- Извинявайте, господине - казва старецът по навик. И още повече посърва. -Прощавайте, че ви поисках.
Измъкнал съм от джоба си петдоларова банкнота и му я подавам.
Той я поема, сякаш е някаква реликва. Сигурно рядко му дават банкноти.
- Бог да ви благослови.
И я гледа като хипнотизиран, а аз хващам торбите.
- Не - казвам, - Бог да благослови вас.
Поемам към дома. Торбите ще ми откъснат ръцете, но не ми прави впечатление. Никак даже.
7. ♥ Тайният марв ♥
Той работи. Пие. Играе карти. Чака Коледния мач всяка година. Това е животът на Марв.
Да, и четирийсетге бона.
Във вторник се отбивам при Мила да видя как е. Никога не ми омръзва да съм Джими, макар че "Брулени хълмове” понякога ме дразнят. Проблемът е, че Хийтклиф е противно копеле, а Катрин ми лази по нервите. Най-люто обаче мразя Джоузеф, отвратителния слуга. Не стига, че през цялото време поучава и досажда, но И нищо не му се разбира.
Най-хубавото в цялата история е Мила. За мен това е нейната история. Когато мисля за тази книга, си представям Мила. Представям си как старите й сълзящи очи ме гледат, докато чета, а тя слуша. Приятно ми е да затворя книгата и да видя старата жена заспала в креслото си. Мисля, че тя е любимото ми послание.
Но освен нея имам още и Софи, отец О’Райли и семейство Татупу. Та дори и братята Роуз.
Добре де.
Това с братята Роуз беше малко прекалено.
Напоследък разхождам Портиер доста често и си припомням досегашните послания. Донякъде имам чувството, че съм измамник. Подобни равносметки се правят накрая, а аз още не съм свършил. Имам да изпълня още две задачи. За двама от най-добрите ми приятели.