— Малко ми е трудно да следя мисълта ти, Пат. Познавам Мирна толкова добре, колкото познавах и Джак. Ако ти вследствие на цялата информация с която разполагаш я обявяваш за кандидат номер едно за електрическия стол, то нашите взаимоотношения свършват дотук.
— Не бързай толкова, Майк. Има и още нещо. След като беше изписана от болницата, тя накара Джак да й обещае че няма да търси източника й на снабдяване с наркотик. Той се съгласи.
— Знам. — вмъкнах се аз. — Бях там онази нощ.
— Е, Джак си сдържа обещанието до края, но това не се отнасяше за отдела. С наркотиците се занимаваше специално бюро. Предадохме им случая. Мирна не разбра нищо за това, но като излезе от болницата, проговори. Имахме стенографистка която записа всичко казано от нея, а тя каза много. Бюрото за наркотици успя да се докопа да мрежата им, но когато направиха финалния рейд стана малко стрелба и момъкът който трябваше да изпее всичко получи куршум в черепа и работата спря до там.
— Това е ново за мен, Пат.
— Да, тогава беше в армията. Почти цяла година ни отне проследяването и разкриването на мрежата им. Но дори и това не ги спря. Организацията им работеше в няколко щата и тогава се намесиха и федералните. Отхвърлиха Мирна като потенциален престъпник след като се запознаха с биографията й. Момиче от малък град дошло в големия град с мечтата да пробие в киното. За нещастие се забъркала не със шоу бизнеса и почнала да взема наркотици под влиянието на една от съквартирантките й. Снабдителят им бил момък който плащал за протекция като букмейкър[3], но който използувал прикритието за да пласира наркотици. Негов ангел-пазител бил един политик който сега обитава една уютна килия в Осайнинг на Хъдзън.
Шефът на цялата организация бил някакъв изключителен дявол. Никой не го познава или го е виждал. Сделките се осъществявали по пощата. Наркотикът се изпращал в пощенски кутии в пощенските отделения, много умело маскиран. Във всяка пощенска кутия имало номер на който да бъдат превеждани парите. Оказало се че това също било пощенска кутия, някъде си.
Това вече не можех да го проумея. Пат се обърна и седна преди да продължи но аз го прекъснах с въпрос.
— Нещо не е наред, Пат. Цялата работа е обърната с главата надолу. Дрогата обикновено се заплаща предварително, като пласьорите се надяват че ще продадат количеството с печалба за себе си.
Пат запали цигара и закима енергично.
— Точно така. Ето защо се блъскахме толкова много. Без съмнение и сега има пощенски кутии наблъскани до пръсване с дрога. Тук се сблъскваме с подход, който няма нищо общо с аматьорството. Стоката пристигаше съвсем редовно. Източникът беше неизчерпаем. Успяхме да се доберем до няколко стари контейнера за пренасяне неунищожени от получателя и върху тях не можеха да се видят и две еднакви марки.
— След като са били такава крупна организация, това едва ли било проблем за тях.
— Изглежда не е било проблем. Командировахме хора по градовете откъдето е била изпращана стоката и те буквално са прочесали мястото. Абсолютно никакъв резултат. Проверили са възможността за транзитни изпращачи тъй като това оставаше единствената възможност. През тия градове минават автобуси и влакове и е възможно пакетите да са подхвърлени от хора които се представят за пътници. Всеки град е бил използуван само по веднъж. Така че е невъзможно да се каже откъде е пристигнала следващата пратка.
— Започвам да схващам, Пат. След като са прибрали последната мрежа, има ли открити други източници?
— Няколко. Но нямат нищо общо със старата мрежа. Повечето от тях бяха дребни пласьори с един болничен разсилен който го крадял от шкафовете и го пласирал отвън.
— Дотук добре, но още не си ми казал какво общо има Мирна с всички това. Благодаря ти за информацията, но тя няма нищо общо с нашия случай. Това са обичайни полицейски сводки.
Пат ме изгледа с продължителен и изучаващ поглед. Очите му бяха силно присвити, което означаваше че мисли напрегнато. Добре познавах този поглед.
— Кажи ми — изрече той — не ти ли е хрумвало, че е възможно Джак да е нарушил обещанието си дадено на Мирна? Все пак беше полицай. Той ненавиждаше мръсниците и мошениците, но още повече ненавиждаше ония мръсни плъхове които използуваха хора като Мирна за да тъпчат джобовете си.
— Е, и какво от това? — запитах аз.
— Е и това. Той беше вътре в нещата още от самото начало. Може да е скривал нещо от нас. Или пък може да е измъкнал нещо от Мирна за което да не знаем. Може да е проговорил в неподходящия момент или пък да не е. Но някой се е страхувал от осведомеността му и го е ликвидирал.