— Мис Белеми?
Тя кимна.
— Аз съм мистър Хамър. Частен детектив. Работя по случая с убийството на Джак Уилямс. Не бихте ли могли…
— Но разбира се…
Вратата се затвори и верижката беше свалена. После пак се отвори и застанах лице в лице със жена чието тяло беше буквално изваяно. Кожата й беше загоряла от слънцето с изключение на ситните бръчици покрай очите й, а ръцете и раменете й бяха като излезли като изпод пръстите на някой скулптор. Тая жена очевидно нямаше нужда от ретуш по снимките си. За момент се удивих как изобщо биха могли да имат проблеми с намирането на съпруг. Всичко си й беше на мястото. Имаше достатъчно свободни момчета които не биха се поколебали да направят предложение дори и без да имат предвид зестрата.
— Няма ли да влезете?
— Благодаря ви.
Пристъпих прага и се огледах. Не се различаваше много от този на Калецки, но във въздуха се носеше дискретен аромат на парфюм вместо този на пури. Заведе ме до чифт дивани разделени от масичка за кафе и ми махна към единия. Седнах и тя зае място на срещуположния.
— А сега кажете за какво искате да ме видите.
— Може би ще е по-добре да ми кажете с коя от двете мис Белеми говоря в момента, за да не ви объркам.
— О, аз съм Мери — изсмя се тя. — Естер отиде на покупки, което означава че няма да я има цял ден.
— Е, надявам се да ми кажете всичко което ми е необходимо. Мистър Чеймбърс беше ли вече тук?
— Да. И ми каза да ви очаквам.
— Нямам какво толкова да ви питам. Познавахте се с Джак още отпреди войната, нали? — Тя потвърди с кимване. — Забелязахте ли нещо особено вечерта през време на партито? — продължих аз.
— Не, нищо. Пийнахме малко и потанцувахме. Видях как Джак няколко пъти имаше разгорещен разговор с Мирна, и веднъж той и мистър Кайнс се усамотиха в кухнята за петнайсетина минути, но се върнаха смеейки се сякаш си бяха разказвали анекдоти.
— А някои други да се бяха отделяли за разговор?
— Хм, не. Мирна и Шарлот по едно време се бяха заприказвали, но момчетата им прекъснаха разговора когато започнаха танците. Мисля че говориха за сватбените планове на Мирна.
— Какво стана после?
— Отбихме се да хапнем по сандвич, и после се прибрахме в къщи. И двете както винаги си бяхме забравили ключовете та се наложи да вдигаме портиера за да ни пусне. Легнахме си веднага. Не знаех нищо за убийството до момента в който един репортьор ни събуди по телефона за да ни интервюира. Очаквахме да ни посетят от полицията и затова останахме цял ден у дома, но никой не дойде. Едва днес се обадиха.
Тя замлъкна внезапно и завъртя леко глава.
О — каза тя — извинете ме за момент. Бях пуснала ваната да се пълни.
Тя побягна по тесния коридор и изчезна в банята. Сигурно остарявах. Не можех да чуя никаква течаща вода.
Няколко списания лежаха на стойка до дивана. Вдигнах едно и го прелистих, но се оказа от онези модни списания които съдържаха само кройки и модели без никакви снимки и аз го захвърлих. Най-отдолу имаше два броя на Признания. Бяха малко по-добри от останалите, но дъвчеха все едно и също.
Едното описваше историята на едно момиче в големия град срещнало детектив който я оставя с разбито сърце. Тя се опитва да се хвърли под колелата на идващия в метрото влак. Намира се обаче някакъв младок-пъргавелко който я сграбчва в последния момент и я прави уважавана жена.
Тъкмо бях стигнал до мястото където я води при мировия съдия когато Мери Белеми се върна. Само че този път главата ми се замая. Беше сменила сивия си костюм с едно ефирно розово неглиже чийто единствен мотив беше простотата. Беше разпуснала косата си и лицето й имаше чист и строг вид.
Не знам дали го беше планирала, но за миг застана между мен и прозореца и светлината направи съвсем прозрачно неглижето й. Оказа се че отдолу нямаше нищо. Усмихна се и седна до мен. Отдръпнах се да й направя малко място.
— Извинявам се, че трябваше да ви напусна за малко, но водата изстива бързо.
— Не се притеснявайте, на повечето жени не им стига и цял ден за това.
Тя отново се изсмя.
— Не съм от тях. Страшно съм любопитна да чуя повече подробности за случая върху който работите.
Тя кръстоса крака и се наведе да си вземе цигара от кутията върху масата. Принудих се да си завъртя главата на другата страна. На този етап не можех да си позволя даже и дребна любовна афера. А и бързах да се видя със Шарлот по-късно.
— Цигара? — предложи ми тя.
— Не, благодаря.
Тя се облегна на дивана и издуха кръгче дим към тавана.
— Какво още бихте искали да чуете? Мога да говоря от името на сестра ми и от моето защото цялата вечер бяхме заедно.