Пресегнах се и го сграбчих за реверите на сакото му.
— И още нещо, Пат. Искам да чуеш и запомниш всяка дума, която ти кажа. И искам да го предадеш на всички които познаваш. И когато им го казваш, натъртвай всяка дума, защото аз така ти казвам. Има най-малко десет хиляди мръсника които се страхуват и ме мразят и ти го знаеш. Страхувате се, защото ако се изпречат на пътя ми им пръскам черепите. Правил съм го много пъти и още много пъти ще ми се случва.
Толкова много ненавист ме изпълваше че бях готов да се пръсна, но аз се обърнах към това, което някога беше Джак. Прииска ми се да кажа молитва, но бях прекалено бесен за това.
— Теб вече те няма, Джак. Вече не можеш да ме чуеш. Макар че е възможно и да можеш, искам да вярвам. Искам да чуеш какво ще ти кажа. Познаваш ме много отдавна, Джак. Знаеш, че докато съм жив, думата ми на две няма да стане. Ще пипна гада, който те е убил. Няма да отиде на електрическия стол. Нито пък ще увисне на въжето. Ще умре точно като теб, с куршум 45 калибър в корема, малко под пъпа. Няма значение кой е той, Джак, аз ще го пипна. Не забравяй, който и да е той, няма да има спасение за него, кълна ти се.
Изправих глава и срещнах странния поглед на Пат. Той поклати глава. Знаех какво му беше на ума.
— Майк, откажи се. За бога, не се самонавивай така. Познавам те много добре. Ще започнеш да стреляш наред по всеки замесен в случая и ще загазиш така, че никога няма да се оправиш.
— Не се безпокой, Пат, свърших. Отсега нататък ме вълнува само единствено нещо — убиецът. Ти си полицай, Пат. И крачка не можеш да направиш без да се спънеш в разните му там закони и правилници. Над теб винаги има някой. Докато аз съм сам. Мога да сритам когото си искам в ташаците, пък ако искат да си изядат мъдете от яд. Никой не може да ме изрита от работното ми място. Вярно, може и да не се намери някой да пророни и сълза, ако ме пречукат нейде, но разрешителното ми за частен детектив и за носене на оръжие ми е още в джоба, и ги е страх от мен. А аз умея да ненавиждам, Пат. Като пипна оня дето се крие зад това, кръв ще пропикаят. Няма да е далеч денят, в който ще държа пистолета в ръката си, а убиецът ще бъде пред мен. Ще следя отблизо лицето му. Ще напълня червата му с олово, а когато се затъркаля по пода, ще вкарам и зъбите му в гърлото.
А ти не можеш да го направиш. Трябва да съблюдаваш правилата, защото си капитан от отдела по убийства. Възможно е убиецът да свърши на електрическия стол. Тогава ти ще бъдеш доволен, но аз не. Много лесно ще се отърве. Той трябва да умре точно като Джак.
Нямах какво повече да кажа. Видях по стиснатата челюст на Пат, че няма намерение да ме разубеждава. Единствено можеше да се опита да ме изведе с него оттук. Излязохме заедно от стаята. Хората на следователя при смъртните случаи вече бяха пристигнали и се канеха да изнасят тялото.
Не исках Мирна да става свидетел на това. Седнах до нея на дивана и я оставих да си поплаче на рамото ми. Така успях да й спестя гледката с изнасянето на годеника й в пластмасов чувал. Тя беше чудесно момиче. Преди четири години, когато Джак беше в полицията, едва беше успял да я сграбчи миг преди да прехвърли парапета на Бруклинския мост. Тогава тя беше развалина. Дрогата я беше докарала до полуда. Но той я отведе до дома си и плати за пълния курс на лечение докато тя оздравя напълно. Между тях се зароди любов, която избуя до красиво цвете. И ако не беше започнала войната, щяха да са женени отдавна.
Тя посрещна Джак по същия начин като се върна от войната с една ръка. Той вече не можеше да упражнява професията си, но душата и сърцето му бяха останали в отдела му. Тя го беше обичала преди, обичаше го и сега. Джак я увещаваше да се откаже от работата си, но тя успя да го убеди че е по-добре да я запази, докато той се устрои. За човек с една ръка е трудно да си намери работа, но той имаше много приятели.
И не след дълго вече работеше в детективския отдел на една застрахователна компания. Не беше в състояние и да си помисли само че ще работи нещо по-различно. И тогава вече между тях зацарува щастието. Вече бяха запланували и сватбата. И сега се случи това.
Пат ме потупа по рамото.
— Долу чака кола да я откара в къщи.
Изправих се и поех ръката й.
— Хайде, миличко. Тук повече нямаме работа. Да тръгваме.
Не продума нищо, изправи се и се остави на един полицай да я прикрепя докато излезе. Обърнах се към Пат.