Выбрать главу

— Добър ден, миста Хама. Радвам са да са видим. Утдавна не сти идвали насам.

Само като ми чуха името сграбчиха чашите си и се дръпнаха в най-далечния ъгъл на бара. На Сам му беше пределно ясно че не съм дошъл само да пия бира. Той се дръпна на края на бара и аз го последвах.

— Кво има, миста Хама? Нещо дъ ви пумогна?

— Аха. Знаеш ли кой движи стоката?

Сам обиколи заведението с бърз поглед преди да ми отговори.

— Аха. Мумчеата га взимат оттука и га ръзнасят пу другите места. Защо?

— Джордж Калецки ли е още главната клечка?

Сам облиза дебелите си бърни. Занервничи. Беше раздиран от противоречивите желания да ми помогне, без да става певец.

— Става въпрос за убийство, Сам — казах му аз. — По-добре да споделиш с мен, вместо копоите да те влачат по участъците. Познаваш ги добре що за стока са.

На лицето му се изписаха следи от силна душевна борба. Черната кожа на челото му се набръчка от положените усилия.

— Окей, миста Хама. Мисла че всичко е наред. Калецки е още отгоре, но вече ни идва насам. Пласьорите му вършът цялатъ рабута.

— Бобо Скакалеца пласира ли още? Той беше при Калецки известно време. Навърта се насам през цялото време, нали?

— Да, сър. Той е тука, ама вече не пласира. Скъта си по някоя парици за последните няколко месеца. Сига вечи гледа пчели.

Това наистина беше новост. Бобо Скакалеца беше получовек, пример за това какво може да стори природата с човека. Умствено беше останал на равнището на дванайсетгодишен, а на ръст беше пак на толкова години. От системното недохранване през целия си живот се беше превърнал в мършава човешка карикатура. Добре го познавах. Чудесен момък със сърце от злато. Както и да се отнасяхте с него, той щеше винаги да ви е приятел. Беше приятел със и на всички. Птици, животни, насекоми. Веднъж даже го бях видял да плаче, защото някакви хлапета стъпкали някакъв мравуняк и смачкали десетина мравки. Сега си беше намерил «хубава работа» и гледаше пчели.

— Къде е той, Сам? Отзад ли е?

— Да, сър. Знаете къде. Кату гу видях пуследни път, разглеждаши някакви книжка с картинки за пчели.

Глътнах наведнъж остатъка от бира в чашата като се надявах че тия дето бяха пили от нея преди мен нямаха заразни болести. Като минах покрай жълтокожия и чернилката усетих очите им по гърба ми чак докато влезнах в задната стаичка.

Бобо Скакалеца се беше настанил на масата в далечния ъгъл на стаята. На времето това беше игрална зала, но сега масата за зарове и двете рулетки бяха струпани на куп в един ъгъл. Високо на стената зарешетено прозорче се опитваше без особен успех да подпомага в осветлението на стаята мъжделивата и оплюта от мухи гола крушка увиснала на дългата жица от тавана. До стената бяха насметени набързо купчини боклук умело предпазени от разсипване и пръскане от няколко празни кашони за бира.

Стените бяха покрити с порнографски снимки забодени с кабърчета, като героините им бяха полузацапани от мръсни пръсти и прах. Някой се беше опитал да копира съдържанието им с молив на тапета, но без особен успех. Вратата към бара беше единственият изход от стаята. Огледах се за някакво резе, но нямаше дори и помен от такова, така че се отказах от идеята си.

Бобо не ме чу като влизах, толкова беше задълбочен в книгата си. Няколко секунди се взирах през рамото му в картинките, като гледах как се движат устните му в усилията да прочете думите. Тупнах го по гърба.

— Хей, авер, няма ли да кажеш добре дошъл на стария си приятел?

Подскочи от стола си, но като видя кой е лицето му цъфна в усмивка.

— Хей, ами туй било Майк Хамър, бе! Брей, хубаво че си тук! — Той ми протегна костеливата си ръчичка и аз я стиснах. — Какво правиш тук, Майк? Дошъл си да ме видиш, а? Ето ти стол, сядай.

И той побутна към мен празно буренце за бира от една кварта, което беше виждало и по-хубави дни и аз се наместих върху него.

— Чувам че се занимаваш с пчели в последно време, Бобо. Вярно ли е?

— Ами как да не е вярно, и сега се уча тука от тая книжка. Голям майтап. Те даже ме познават, Майк. Като си пъхна ръката в кошера, изобщо не ме хапят. Ходят по мен. Трябва да ги видиш.

— Сигурен съм че е голям майтап — съгласих се с него аз. — Но те имат големи разходи, не е ли така?

— Ами, хич. Направих им кошера от празни картони за яйца. И го боядисах. Много им харесва. Не бягат от него като на другите пчелари. Сложих го на покрива на квартирата ми и хазяйката не ми забранява. Тя не ги обича, но когато и дадох едно бурканче с мед, много й се услади. Аз се грижа добре за тях.