Жълтокожият беше хванал счупената си китка с другата ръка и се мъчеше да се изправи. Аз услужливо му помогнах. Сграбчих го за яката с една ръка и го изправих. С другата го изблъсках с всичка сила по носа. Костта му се пръсна и шурна кръв. В Харлем нямаше да има повече разбити сърца. Дните му на сваляч бяха вече минало. Нададе кратък стон и политна като сноп към пода. Оставих го да падне.
От чисто любопитство го пребърках. Нямаше кой знае какво. Евтин портфейл със снимки на много момичета, едно от тях бяло, единайсет долара и шепа цигари с марихуана. Антрацитената буца покри с ръце разнебитената си мутра като минах покрай него, като въртеше очите си подобно на крава. В джоба му намерих ножче за бръснене пъхнато в разцепена клечка кибрит. Хитър номер. Държат ножчето си в шепата и само острието се подава между пръстите им, и после ви шибват по лицето с него. Могат да нарежат с нея лицето ви на парченца.
Негрото се опита да се дръпне, и аз го халосах отново. Допълнителният удар с юмрука ми в разбитата му вече челюст беше нещо което не можеше вече да понесе и той припадна, също като другия. Бобо продължаваше да си седи на стола, но вече се усмихваше със старата си усмивка.
— Брей, Майк, ти си страшен! Добре ги нареди. И на мен ми се иска да съм като теб.
Измъкнах петарка от джоба си и я пъхнах в джоба на ризата му.
— Ето ти да си купиш цар за царицата, приятел. — казах му аз. — Хайде, довиждане.
Сграбчих за яките двата педала и ги затътрах по пода към вратата. Големият Сам ме видя като ги изритах в бара през вратата, а с него и още една дузина посетители. Ония пък до вратата имаха вид на хора които бяха очаквали нещо повече.
— Какво става тук, Сам? Защо пусна тия маймуни вътре? Я ми обясни.
Усмивката на Големия Сам стигна невероятни размери.
— Много време не сме имали забава тук, миста Хама.
Той се обърна към момчетата на бара и протегна дебелата си длан.
— Хайде, давай парата — ухили се той.
Събрах със шутове двамата авери на купчина до стената и момчетата си платиха кротко и тихо. Другият път нямаше да залагат срещу мен.
Тъкмо махвах за довиждане на Сам и Бобо изскочи запъхтян от задната стая като размахваше петарката.
— Хей, Майк — изрева той, — цариците нямат нужда от царе. Не мога да купя цар на пчелен кошер.
— Разбира се че имат, Бобо — извиках му през рамо аз. — Всички царици трябва да си имат царе. Питай Сам, той ще ти обясни.
И Бобо се зае да пита Сам защо е така. Вероятно щеше да разпитва за това до края на дните си.
Прибирането ми отне повече време от обичайното. Движението беше много голямо и се прибрах малко преди шест. Паркирах колата, изкачих стълбите до апартамента си, влязох и започнах да се разсъбличам. Чистата ми риза беше останала такава единствено в спомените ми. Целият бях оплискан в кръв и връзката ми се беше усукала около врата. Джобът на сакото ми беше разпран по шевовете. Само като го видях и ми се прииска да убия на място двамата педали. В тия дни един порядъчен костюм струваше цяло състояние.
След няколко редувания на студен и горещ душ се почувствувах значително по-добре. Обръснах се по бързата процедура, измих си зъбите и се вмъкнах в чисти дрехи. За момент си помислих дали беше редно да нося оръжие като отивам при дама, но навикът надделя. Сложих си кобура върху ризата, капнах няколко капки масло на ударника и проверих пълнителя. Всичко беше наред. Избърсах оръжието и го пъхнах в кобура под мишницата. Пък и костюмът ми нямаше да стои както трябва ако мястото под мишницата останеше празно. Бях го правил по специална поръчка с предвидено разширение за кобура.
Огледах се пред огледалото дали случайно не съм забравил нещо. Като я нямаше Велда която да ми каже как да се облека според случая, не можех да разбера дали съм се приготвил за цирк или за нощен клуб. Прииска ми се да се бях държал малко по-благоразумно с котенцето Белеми. Велда беше прекрасна жена и щеше да е пълна глупост да я загубя. Най-малко седмица трябваше да се примирявам с реакцията й. Един ден все щях да се опитам да я превъзпитам. Тя се отнасяше с открито неодобрение към моите «странични» ангажименти и определено не се ангажираше с мъже.
Таратайката ми се нуждаеше от зареждане така че я откарах в един гараж. Механикът Хенри ми беше стар приятел. Повдигна капака и провери маслото. Той обичаше машината ми. Беше й монтирал свръхмощен двигател с умела маскировка. Отвън имаше вид на готова да се разпадне всеки миг развалина, но гумите й бяха много добри, а двигателят беше истинско чудо. Работеше като дявол. Бях го пробвал на прав участък от пътя със сто в час а педалът беше едва наполовина до пода. Хенри го беше свалил от една лимузина със смачкана задница и ми го продаде на безценица. Където се случеше механик да вдигне капака на колата продължително изсвирване се изтръгваше от устата му, с което отдаваше дължимото на талантливия си колега.