Выбрать главу

— О, благодаря за комплимента — вмъкнах аз.

— Не, говоря абсолютно сериозно — продължи Шарлот — диагностицирах те още в първия момент в който прекрачи прага на кабинета ми. Видях мъж който не се боеше от живота и умееше да го подчини на своите правила. Грамаден си, а и разумът ти не отстъпва по мащабите си. Нямаш никакви депресии.

Изтрих устата си със салфетка.

— И въпреки това имам натрапчива идея.

— Ти? Не мога да си представя.

— Търся един убиец. Искам да го застрелям.

Наблюдавах я над ръба на една чаша как дъвче лениво едно дълго влакно месо. Тя тръсна глава и косата и се разсипа по раменете.

— Да, но това е напълно адекватна и аргументирана натрапчива идея.

Продължих с пилето със същите темпове. Чинията ми вече беше отрупана с кокали. Вярно, и Шарлот имаше дял, но основният принос беше мой. След солидно парче кекс и втора чаша кафе се отпуснах назад на стола си, доволен като крава с пълен търбух.

— Имаш чуден готвач — забелязах аз.

— Готвач, как не — изсмя се тя. — Всичко направих сама. Не съм с прислужница по рождение.

— Е, поне когато дойде времето да се жениш, няма да е необходимо да търчиш по улиците и да го търсиш.

— О, аз си имам система — каза тя. — И ти тъкмо сега я изпитваш на гърба си. Примамвам мъже в апартамента си, готвя им, и преди да си отидат в къщи им правя предложение.

— Не бих искал да те разочаровам — казах аз — но досега поне няколко пъти са ми правили същия номер.

— Бас държа обаче че никоя от тях не е била специалист като мен.

И двамата се изсмяхме. Предложих да й помогна да разтребим и измием съдовете и тя ми връчи престилка. Отказах й много учтиво и деликатно и я оставих на гърба на стола. Едва ли щеше да ми отива на муцуната. Ако някой познат съвсем случайно влезеше в тоя момент и ме зърнеше в това положение нямаше да си намеря място от подигравки не в града, ами и в целия щат.

След като привършихме със съдовете се прехвърлихме във всекидневната. Шарлот се сгуши на едно кресло а аз се полустоварих върху дивана. Запалихме цигари, след което тя ми се усмихна и каза:

— Окей, сега вече можеш да ми кажеш защо дойде да ме видиш. За да ми зададеш още въпроси ли?

Поклатих глава.

— Признавам се за победен. Започнах с две неща наум. Първото беше да те видя с пусната коса. Оказа се по-добре отколкото бях очаквал.

— А другото?

— Да разбера, дали ти, като практикуващ психиатър можеш да хвърлиш известна светлина върху убийството на Джак Уилямс.

— Разбирам. Може би ако ми кажеш малко по-подробно какво ти трябва, тогава сигурно ще мога да ти помогна.

— Добре. Трябват ми подробности. Убийството е много отскоро, за да съм навлязъл в него, но аз ще успея. Съвсем ясно е че някой от партито е убил Джак. Но не по-малко вероятно да е бил някой извън него. Направил съм няколко личностни характеристики и това което съм установил изобщо не ми харесва. Но както и да е, то може и да не бъде достатъчен мотив за убийство. Това което искам от теб е мнение, основано не на логика или факти, а мнение чисто професионално, относно това как тези които са под подозрение могат да се навържат в схемата и кои от тях биха могли да бъдат потенциалният убиец.

Шарлот пое дълбоко тютюневия дим и после я смачка в пепелника. Умът й беше заработил на високи обороти, виждаше се по лицето й. Цяла минута мина преди да заговори.

— Искаш от мен прекалено много, да дам заключение за дадена личност. Обикновено са нужни дванадесет души и съдия и часове заседание за да се стигне да окончателното решение. Майк, след като те срещнах си поставих за цел да ти направя психологически портрет. Исках да разбера какво представлява мъж като теб. Не беше трудно да го разбера. Вестниците са пълни с описания на случаите ти, има даже и уводни статии за теб, които при това определено не са в твоя полза. И въпреки всичко открих хора които те познаваха и те обичаха. Малки и големи. Аз също те харесвам. Но ако трябва да ти кажа какво си мисля, то това би било все едно да гласувам смъртна присъда за даден човек. Не, няма да ти кажа, ти ще го застреляш мигновено. А аз именно това се стремя да избягна. Има толкова хубави неща които биха разцъфнали в теб с пълна сила стига само да не беше тоя твой навик да ненавиждаш толкова смъртоносно.