Ще споделя с теб само своите наблюдения. За да се разровя в паметта си се иска време, и целият ми следобед отиде в това. Изплуваха някои неща които си мислех че съм ги забравила, но които могат да представляват интерес за теб. Привикнала съм с междуличностните конфликти, с терзанията от които се разкъсва една душа, но не и с различията между двама и повече души. Мога да забелязвам всякакви неща, да ги класифицирам както трябва, но нищо повече. Ако някой човек ненавижда силно някой друг, мога да открия причината за неговата ненавист и по възможност да му помогна да я преодолее чрез разумни и логически доводи, но ако тя го е обзела до степен че да е готов да извърши убийство, то тогава мога да кажа само че бих могла да го очаквам от него. Разкриването на убийците и техните мотиви е занятие на хора с далеч по-проницателни мозъци от моя.
Слушах с огромно внимание всяка нейна дума, и определено виждах логиката й.
— Благодаря ти — казах аз — а сега ми кажи наблюденията си.
— Не са кой знае колко много. Джак беше изпаднал в състояние на силно нервно напрежение цялата седмица преди партито. Два пъти се срещах с него през това време без да забележа каквото и да е подобрение. Споменах му го, но той се изсмя и ми каза че се мъчи да се приспособи към цивилния начин на живот. Тогава ми звучеше съвсем логично. Човек загубил ръката си е съвсем естествено да среща трудности в живота си известно време.
През нощта на партито си беше все същият напрегнат. По някакъв начин това се предаде и на Мирна. Тя беше много разтревожена и виждах че беше напрегната почти колкото него. Нищо обаче на повърхността. Познаваше се само по реакциите на такива дребни неща като изтървана неволно чаша или силен шум. Двамата с Джак се контролираха доста добре, така че предполагам че съм била единственият който е забелязал нещо.
Мистър Калецки дойде силно раздразнен. Може би гняв би била по-точна дума, но не мога да си представя на кого е бил ядосан. Няколко пъти изръмжа на Хал Кайнс и беше абсолютно груб с Мери Белеми.
— Как по-точно? — запитах аз.
— Танцуваха и тя спомена нещо или някой. Не разбрах добре какво беше, но той се озъби и изръмжа: «Не ми ги дрънкай такива, по дяволите.» Веднага след това я върна при другите и си тръгна.
Разсмях се силно и тя ме загледа учудено докато не й казах:
— Мери Белеми вероятно му се е предложила директно на дансинга. Но изглежда че Джордж е вече стар за такива работа. Тя е нимфоманка.
— О, така ли? И как разбра?
Гласът й се беше превърнал в леден айсберг.
— Не си въобразявай нищо — казах аз. — Тя пробва и при мен същия номер, но не стана.
— И ти я отблъсна?
— Разбира се. Обичам аз да водя играта, а не да ми се предлагат на тепсия.
— Ще го запомня. Подозирах че Мери има такива наклонности но никога не съм му придавала някакво особено значение. Просто бяхме добри познати. Когато си тръгвахме, Джак ме спря на вратата и ме помоли да се отбия да го видя през седмицата. Не успя да добави нещо повече, защото компанията се развика и бях принудена да тръгна. Повече не го видях.
— Разбирам.
Опитах се да го разчопля в ума си, но нещо не излезе. Значи нещо силно е тревожило Джак, а също и Мирна. Можеше да се окаже че са се тревожели за едно и също нещо. А може би не. Също и Джордж. И той се беше тревожил за нещо.
— Какво мислиш за всичко това? — запита Шарлот.
— Засега нищо, но ще го обмисля.
Тя се изправи от креслото и дойде да седне до мен на дивана. Положи ръка върху моята и очите ни се срещнаха.
— Майк, направи ми една услуга. Не те увещавам да зарежеш всичко и да оставиш работата само на полицията, искам само да бъдеш безкрайно внимателен и да се пазиш. Много те моля, пази се.
След като ми заговори така почувствувах се като че ли я познавах от цял живот. Ръката й беше топла и една малка вена пулсираше леко. Усетих как сърцето ми лудо забърза, а я виждах едва за втори път.
— Ще внимавам — обещах аз. — Защо се тревожиш?
— Ето защо.
И тя се приведе напред с разтворени устни и ме целуна по устата. Стиснах я толкова силно за ръцете че чак моите ме заболяха, но тя дори не трепна. Когато се отдръпна от мен очите й излъчваха сияние и бяха странно меки. В мен бушуваше вулкан. Шарлот погледна следите по ръцете си от пръстите ми и се засмя.
— И любовта ти е такава, нали, Майк?
Тоя път не я нараних. Изправих се и я дръпнах към себе си. Притиснах я към гърдите си така че да усети пламъка който гореше вътре в мен. Целувката ни беше продължителна. Целувка, която никога нямаше да забравя. После я целунах по очите и онова тъй сладко място на шията. Оказа се даже още по-сладко от очакванията ми.