— Разбирам, благодаря ви.
Затворих телефона и се обърнах към Велда. Тя гледаше втренчено числото което си бях преписал. 36904.
— Майк…
— Какво?
— Знаеш ли какво е това?
Отново погледнах числото. Можеше да е справочен номер за някой полицейски архив, но като го погледнах за трети път ми се стори че го бях срещал и друг път.
— Аха. Сигурен съм че трябва да го знам. Нещо смътно ми е познато.
Велда извади молив от джоба си и завъртя листа.
— Да се опитаме да го запишем по този начин — каза тя.
И написа числата по следния начин: XX3-6904.
— Проклет да съм! Ами че това е телефонен номер!
— Получаваш брошка. А сега замести хиксовете с номера на централата и всичко е наред.
Скочих като изстрелян от пружина и отидох до картотеката си. Сега вече си спомних къде бях виждал този номер по-рано. Беше на гърба на една карта която бях взел от един сводник. Дребният тарикат се беше опитал да ме прецака но не му стана играта и заслужено си получи шамарите. Извадих една папка с листове за бележки, карти, и цифри надраскани на гърба на менюта с цени.
Измъкнах един лист от папката. На него пишеше: «Уроци по танци», с «Двайсет хубави момичета». На гърба му имаше номер. Сравних го с другия от бележника на Джак. Беше същият. Само че този беше вече с кода на телефонната централа, ЛО, което беше съкращение от Лоелен. Значи това беше номерът, ЛО3-6904. Велда го взе от ръката ми и го прочете.
— Какво е това, Майк?
— Телефонният номер на публичен дом. Ако не греша това е мястото където ще открия онова момиче Викърс.
Посегнах към телефона, но Велда ме изпревари и положи ръката си върху моята.
— Няма да ходиш там, нали?
— Защо да не ходя?
— Майк!
Гласът й беше пълен с негодувание и болка.
— За бога, сладур, толкова закъсал ли ти изглеждам? Не съм си и помислял даже за оная работа. След всички ония картинки с които в армията ни набиваха в бедните мозъци какво става с добрите малки момчета които излизат с лошите момиченца вече ме е страх да целуна даже и майка си.
— Добре, прави си каквото си знаеш, но да си наясно какво вършиш, по дяволите, защото иначе ще си търсиш нова секретарка.
Прокарах пръсти през косата й и избрах номера.
Гласът от другата страна беше малко безжизнен. Зад умрялото «Хелоу» се виждаше една прецъфтяла и презряла блондинка над петдесетте в раздърпана рокля с провиснал фас между устните.
— Хелоу — казах аз — заета ли си тая вечер?
— Кой се обажда?
— Пит Стърлинг. Взех ти номера от един малчуган в центъра на града.
— Окей. Ела преди девет иначе ще изтървеш началото на празненството. С преспиване ли го искаш?
— Зависи. Ще реша на място. Но така или иначе ми резервирай за вечерта. Дано да се измъкна от моята чума.
Намигнах на Велда като приложение към думите ми, но тоя път нямаше ответна реакция.
— Записан си. Носи пари в брой. Звъни три пъти дълго и един път кратко като дойдеш.
— Ясно.
Затворих телефона.
В очите на Велда се появиха сълзи. Опитваше се да остане начумерена, но силите й изневериха.
Обгърнах раменете й и нежно я притиснах към себе си.
— О, хайде сладурче — прошепнах аз — нека бъдем реалисти. Как иначе по дяволите мога да разнищя този случай?
— Не е необходимо да стигаш толкова далеч — подсмръкна тя.
— Нали ти казах че даже и през ум не ми минава. Нали сме си наши хора, ще ти кажа че не съм закъсал чак дотолкова, че да се мъкна по такива гадни места, когато има толкова дами които са готови да споделят леглото ми на една дума.
Тя ме блъсна с ръце и се дръпна от мен.
— Аз ли не го знам — почти изрева тя — като толкова пъти ти…о, Майк, прости ми. Аз само работя тук. Забрави.
Щипнах я за нослето и се усмихнах окуражително.
— Работиш тук, по дяволите. Че закъде щях да съм без теб? А сега се дръж мъжки и не се отделяй от телефона тук или в къщи. Може да ми потрябваш да проверим нещата от някой друг ъгъл.
Велда се изсмя късо.
— Окей, Майк, аз ще ги проверявам по ъглите, а ти внимавай по гънките. Браво, Майк!
Почистваше бюрото ми когато излизах.
Глава осма
Първото ми позвъняване беше до Пат. Искаше да знае дали имам напредък, но не му казах кой знае какво. По-късно щях да му разкажа подробно за момичето на име Викърс, но първо исках да си взема своето. Извадих няколко номера от указателя като включих и номера на публичния дом между тях. Изчаках на телефона докато Пат издири адресите им и ми ги съобщи. След като му благодарих, проверих в указателя дали съвпадаха. Бяха същите. Засега Пат водеше честно играта.