Пред къщата паркираните коли си стояха на същите места на които си ги спомнях. Полицията блокира къщата и квартала от всички страни и част от полицаите се скупчиха зад мен и Пат пред вратата. Този път нямаше да има три дълги и един къс сигнал. Гигантска пожарна брадва се вряза във вратата и захвърчаха трески.
Някой изпищя и други подхванаха вика му. Мястото се превърна в истински пандемониум, но полицаите ги усмириха за минута. Двамата с Пат не се суетихме около входа. Той ме остави аз да го поведа през модерната приемна, по стълбите и в залата за предварителен оглед. Тоя път беше празна. Измъкнахме се през вратата на малкото фоайе в дългия коридор с редиците от врати от двете страни и се затичахме към предпоследната вдясно.
Вратата се отвори под натиска ми и остър мирис на кордит изпълни ноздрите ми. Ейлийн Викърс беше мъртва. Лежеше напълно гола върху леглото, очите й се взираха с отсъстващ поглед в стената. Куршум беше пробил сърцето й. 45 калибър.
Открихме и Джон Хансън. Беше се свлякъл до краката на леглото сред локва от собствената му кръв и мозък, и дупка точно между очите. На стената зад него имаше още от соковете му, като мазилката се беше разпукала на мястото където куршумът се беше врязал.
Джон Хансън представляваше кърваво зрелище. Всъщност така се беше наричал самия той. Аз му казвах Хал Кайнс.
Глава девета
Оставихме мястото без да пипаме нищо. Пат свирна за полицай и го остави на пост в стаята. Всички изходи от сградата бяха завардени и тълпата се тъпчеше едни други в главното фоайе заобиколена от кордон полицаи. Към нас се присъединиха още двама капитани и един инспектор. Кимнах им набързо и изтичах зад къщата.
Изстрелите бяха произведени не повече от две минути преди нашето идване. Ако убиецът не беше сред тълпата, значи не беше стигнал много далеч. Много бързо открих задната врата. Тя излизаше право в един маломерен двор обграден от осемфутова ограда. Някой си беше правил труда да подстригва тревата и да почиства мястото. Дори и оградата беше прясно боядисана в бяло.
Огледах старателно цялото място за евентуално отпечатъци, но тук не беше стъпвано от седмица. Ако на някой му се беше наложило да прескача оградата, все щеше да е оставил някаква следа. Но нямаше нищо. Вратата на избата също извеждаше към задния двор, но беше заключена отвън с катинар; също и вратата която свързваше сградата със съседния вход. Убиецът не беше използувал задния вход.
Изкачих със скок стъпалата към малката кухня и преминах през хола към залата за представления. Наистина си я биваше. Всичко което пречеше беше съдрано и смъкнато и по този начин се беше отворило място за сцена в единия ъгъл. Полицаите бяха върнали публиката по тапицираните седалки, а момичетата от шоуто се бяха сбили в плътна купчина на сцената.
Пат се появи в противоположния край на залата.
— Какво става отзад? — запита ме той.
— Нищо. Не е избягал оттам.
— Тогава е още тук. Не можах да открия дупка да се провре даже мишка през нея. Улиците са блокирани и съм поставил хора на пост зад къщите.
— Да огледаме тая пасмина тук — предложих аз.
Тръгнахме покрай редиците от кресла като се взирахме в лицата, които не изпитваха никакво желание да ни гледат в очите. На сутринта щеше да ни се отвори доста работа ако някои от тия нехранимайковци се заинатеше и не искаше да смени за известно време домашния си уют с един малко по-различен. Огледахме най-внимателно всяко лице. Търсихме Джордж Калецки, но той или беше офейкал навреме, или пък изобщо не беше идвал тук.
Отсъстваше и мадам.
Момчетата от екипа по убийствата пристигнаха и се отправихме към стаята на Ейлийн. Намериха това което и бях очаквал, сиреч — нищо. Ясно долавях отдолу жалното виене на момичетата и очертаващото се вече озъбване на някои от най-куражлиите. Един господ знаеше как щеше да се оправя с тях полицейския инспектор. След като направиха необходимите снимки двамата с Пат приклекнахме и огледахме добре това което беше останало от Хал Кайнс. С върха на един молив проследих няколко много фини линии по контура на челюстта му.
— Добре изпипано, а?
Пат ме стрелна с поглед.
— Настина добра работа, но ми разкажи повече. Всичко ми е ясно, само не мога да разбера защо.