Но Джак имаше връзки. Може да се беше сблъскал с Хал от по-рано, или пък е знаел че е свързан с Калецки и оттам си е направил изводите, и след като се е срещнал с Ейлийн всичко му е станало напълно ясно. Юнак със задачите на Хал не можеше да няма идеално прикритие. Все някъде трябваше да има слаба брънка във веригата. Каквото и да е правил Джак, свършил го е много бързо. Знаел е къде точно да търси Джон Хансън, и го е намерил по същия начин, както и ние.
Но дори и Хал да беше застрелял Джак, как беше попаднал собствения му пистолет в ръцете на неговия убиец? Това оръжие пареше като никое друго и едва ли някой би се осмелил да го размахва толкова смело. Не, не беше възможно Хал да е застрелял Джак. Най-вероятно беше да е забелязал годишниците и да е казал на някой друг за тях. А този другият беше убиецът. Точно към тях се е стремил убиецът. Но дали е било така в действителност? Можеше да се окаже просто съвпадение. Може би убиецът имаше някаква съвсем далечна връзка с Хал. Ако това беше така, то тогава Джак беше убит поради съвсем други съображения, и убиецът съзнаващ че все пак има някаква макар и малка вероятност да бъда проследен чрез Хал, решава да не рискува и прибира книгите за да бъде отклонена следата от Хал.
И къде се озовавах тогава? Пак в лайната. Не можех да седя просто така със скръстени ръце и да чакам да се случи нещо отново и да започвам пак от нулата. Трябваше веднага да си напрегна мозъка. Макар и слабо, но картината започваше да се очертава, за да покаже че зад всичко това се крие мотив. Още не го виждах, но и той щеше да се покаже. Сега целта ми не беше убиеца, а мотива.
Казах на Пат че ще се прибирам да спя и той ми написа пропуск за полицейския кордон. Тръгнах по улицата и връчих бележката на един червендалест полицай, след което продължих. Мина такси и аз го хванах до апартамента на Джак. Таратайката ми си стоеше където я бях оставил и след като платих на шофьора скочих зад кормилото. На другия ден ми предстоеше много работа и трябваше да се наспя добре.
Двайсет минути по-късно си бях вече в леглото, пушех и мислех. Нищо не успях да измисля, смачках угарката в пепелника и забих глава във възглавницата.
След закуска първо се отбих до апартамента на Калецки. Както и очаквах, Пат ме беше изпреварил. Попитах ченгето на пост дали няма съобщение за мен от Пат и той ми връчи запечатан плик. Скъсах го и извадих лист хартия. Пат беше надраскал набързо: «Майк, няма нищо…измъкнал се е даже без да си вземе и чанта.» И го беше подписал с едно голямо «П». Накъсах бележката на парченца и ги пуснах в кофата за боклук до сградата.
Денят беше вълшебен. Слънцето грееше с пълна сила и улиците бяха пълни с дечурлига които вдигаха шум до небесата. Спрях до ъгъла и се отбих в една дрогерия за тютюневи изделия, откъдето се обадих до кабинета на Шарлот. Нямаше я, но секретарката ми предаде, че Шарлот се обадила и казала ако позвъня да я потърся в централния парк на Пето Авеню близо до шейсет и осма улица.
Тръгнах направо към централния парка и го обиколих целия, като се насочих към Пето Авеню.
Паркирах на шейсет и девета улица и се върнах пеша до парка. Нямаше я на нито една от пейките, така че прескочих оградата и пресякох затревената площ към вътрешната алея. Хубавият ден беше извлякъл навън хиляди посетители. Частни детегледачки разхождаха бебета с колички и улових не един поглед отправен към мен.
Един продавач на фъстъци тъкмо ми връщаше рестото когато мярнах Шарлот. Приближаваше се бързо към мен бутайки бебешка количка и ми махаше енергично с ръка стремейки се да привлече вниманието ми. Забързах към нея.
— Здравей, миличко — поздравих я аз.
Лигите ми потекоха като я видях отблизо. Тоя път беше в светлозелен костюм. Косата й наподобяваше водопад струящ над яката й. Усмивката й беше по-ярка и от деня.
— Здравей, Майк. Чаках те.
Тя ми протегна ръката си и аз я стиснах. Имаше твърдо ръкостискане, съвсем не като при другите жени. Без да я пускам я хванах под ръка и закрачих до нея зад количката.
— Сигурно изглеждаме като най-щастливите новобрачни на света — изсмя се тя.
— Е, не чак толкова нови — забелязах аз без да спирам да бутам количката.
Лицето и поруменя малко и тя си потърка главата в моята.
— Как така не си на работа? — запитах я аз.
— В това хубаво време? А и до два часа нямам ангажименти, и една приятелка ме помоли да позабавя малко детето й докато си свърши някоя работа.