— Обичаш ли децата?
— Разбира се. Един ден ще имам шест.
Подсвирнах.
— Хей, задръж малко! Може да нямам толкова пари. Шест гърла не се хранят толкова лесно.
— Е, и какво от това? Аз съм работно момиче, и…я слушай, мистър Хамър, това да не е предложение?
— Възможно е — ухилих се аз. — Досега не са ме връзвали, но като те гледам май тоя път ще се оставя на милостта на боговете.
Ако разговорът ни беше продължил и по-нататък в същия дух, кой знае как щеше да завърши. Но аз пак се върнах на случая с убийството.
— Между другото, Шарлот, чела ли си вестниците тази сутрин?
— Не, защо?
И тя ме изгледа любопитно.
— Хал Кайнс е мъртъв.
Челюстта й увисна и бръчки на изумление се появиха на челото й.
— Не — изрече тя като задиша учестено.
Извадих един таблоид от задния си джоб и посочих заглавията. Видях че това я разтърси.
— О Майк, това е ужасно! Какво се е случило?
Посочих към една празна пейка.
— Можем ли да седнем за малко?
Шарлот погледна часовника си и поклати глава.
— Не — каза тя. — Нямаме време. Трябва да се срещна с Бети след няколко минути. Знаеш ли какво, изпрати ме до входа на парка, после ще се върнем в кабинета ми да пийнем по нещо. По пътя ще ми разкажеш какво се е случило.
Разказах цялата история от предната вечер без да пропусна и най-малката подробност. Шарлот слушаше внимателно без да ме прекъсне дори и с един въпрос. Умът й се стараеше да разгадае психологическия елемент в случая. Трябваше да спра до входа. Бети я чакаше. Шарлот ни представи един на друг и след като си побъбрахме минута-две се сбогувахме с нея и махнахме за довиждане на бебето.
Тръгнахме на другата страна, покрай каменната ограда на Шейсет и девета улица. Не бяхме минали и десет фута, когато една кола изрева връхлитайки срещу нас. Нямаше кога да мисля, всичко стана мигновено. Зърнах зловещото дуло на пистолета подаващ се от прозореца, съборих Шарлот на тротоара и я захлупих с тялото си. Куршумът изсвири над главите ни и се заби в стената на височината на гърдите и ни засипа с дребни песъчинки и камъчета. Джордж Калецки нямаше възможност за втори изстрел. Превключи на скорост и колата изрева и се понесе надолу към Пето Авеню. Ако беше успял щеше да е перфектно убийство. Наоколо нямаше никакви коли с които бих могъл да го преследвам. За пръв път наблизо не се мяркаше даже и такси.
Помогнах на Шарлот да се изправи и я изтупах от праха. Лицето й беше пребледняло и разтърсено, но гласът й беше изненадващо стабилен. Двама минувачи забързано се насочиха към нас мислейки че сме паднали. Преди да ни достигнат успях да изровя куршума от праха под стената където беше паднал. Беше 45 калибър. Благодарих на загрижените пешеходци които искаха да ни помогнат, като им обясних че сме се спънали, и те си продължиха.
Шарлот помълча малко и произнесе:
— Чувствам, че вече си близо, Майк. Някой вече се бои за кожата си.
— Знам. И знам кой беше — нашият общ приятел Калецки.
Изсмях се късо.
— Той е в паника. Но няма да е все така. Тоя боклук е на границата на разпада. Ако не беше в такова състояние, едва ли щеше да се опита да ме очисти посред бял ден на улицата.
— Моля те, Майк, само не се смей. Нямаше нищо смешно.
Спрях и я обгърнах около раменете. Усещах я как трепери леко.
— Съжалявам, миличко. Свикнал съм да стрелят по мен. Можеше да засегне и теб. Нека да те закарам, трябва да се преоблечеш. Тоя прах не придаде някакъв особен чар на дрехите ти.
Шарлот почти не проговори докато я карах до квартирата й. Ня колко пъти отвори уста и после пак я затвори.
— Какво има, Шарлот? — запитах я накрая аз.
Тя се намръщи леко.
— Мислиш ли че това беше заради клетвата която си дал пред Джак когато го убиха?
— Калецки не може да има друга причина. Защо?
— А не би ли могло да бъде нещо, което знаеш само ти по тая история?
Обмислих го известно време преди да кажа:
— Не мисля. Полицията знае точно колкото мен, само че аз имам инициативата и личния момент.
До дома й стигнахме без да проговорим повече. Беше малко преди десет. Качихме се по стълбите вместо да използуваме асансьора и натиснахме звънеца. Никой не дойде да отвори и Шарлот бръкна в чантата си за ключа.
— По дяволите — изрече тя. — Забравих че днес е почивният ден на прислужницата ми.
Влязохме вътре и звънецът отново иззвъня.
— Приготви нещо за пиене, Майк, докато взема душ.
Шарлот сложи бутилка с бърбън на масата и отиде в кухнята да вземе лед и джинджър-ейл.