— Окей, Майк. А ако се обади мистър Чеймбърс?
— В тоя случай потвърди историята с покушението, но пропусни телефонното обаждане. Искам да бъда сам когато посегна към врата му.
Тя се приведе към мен и ме целуна преди да слезе. Докато се скрие от погледа ми наблюдавах вълшебните крака и царствената им грация. Беше чудесна жена. И само моя. Изведнъж ми се прииска да се развикам и да му друсна една джига.
Някаква кола ми подсвирна с клаксона зад мен и аз включих на скорост и се отделих от бордюра. Тъкмо спрях на един червен светофар след две пресечки и някой изрева името ми с цяло гърло от отсрещния тротоар. Колите между нас го скриваха от погледа ми, но успях да зърна фигурката в кафяв костюм която се провираше между тях като се опитваше да се добере до таратайката ми. Отворих вратата и той скочи вътре.
— Здравей, Бобо — казах аз. — Какво те води насам?
Бобо беше страшно развълнуван от срещата ни.
— Брей, Майк, хубаво, че те видях. Тук работя. Нямам постоянно място, работя навсякъде.
Думите струяха от устата му като вода от чешма.
— Къде отиваш?
— Е, бях се запътил към центъра, но мога да те откарам до някъде. Ти къде отиваш?
Бобо се почеса по главата.
— Чакай да помисля. Мисля че първо трябва да мина през центъра. Имам до оставя едно писмо на Канал Стрийт.
— Чудесно, тогава ще те оставя там.
Светофарът светна зелено и аз свърнах към Бродуей и после наляво. Бобо махаше на момичетата по улицата, но аз много добре знаех какво му е на душата.
— Да си чул още нещо за Калецки? — запитах го аз.
Той поклати глава.
— Не. Нещо му се е случило. Днес видях едни от момчетата, и той ми каза че вече не работи за него.
— А кръчмата на Големия Сам? Някакви вести оттам?
— Нищо. Откакто натупа ония двамата хвалипръцковци никой вече не говори с мен. Страх ги е че мога да ти се оплача. — Бобо се заля във весел смях. — Мислят че и аз съм като теб. Хазяйката ми научила за това и ми каза да съм стоял далеч от теб. Представяш ли си, Майк?
Представях си го.
— Да — казах аз. — Как е положението с пчелите?
— О, много, много добре. Намерих си и царица за кошера. Хей, я почакай, онова, дето тогава ми го каза, не е вярно. Царицата на кошера няма нужда от цар. Така пише в книгата.
— Ами тогава как ще получиш още пчели?
Въпросът ми го озадачи здраво.
— Ами май че снасят яйца, или нещо такова — избъбра той несигурно.
Канал Стрийт беше точно пред нас и пуснах Бобо да слезе като спряхме на червен светофар. Сбогува се набързо с мен и хукна по тротоара. Беше чудесно момче. Безвреден и невинен като ангелче.
Глава десета
Пат ме чакаше на стрелбището. Един униформен полицай ме отведе до позициите за стрелба и ми посочи къде е. Пат се псуваше за лошите попадения когато го потупах по рамото.
— Неприятности ли имаш, авер? — ухилих му се аз.
— Глупости. По-скоро тоя револвер има нужда да му се смени дулото.
Той стреля още веднъж по подвижната мишена представляваща бягаща фигура на мъж, и я улучи високо във рамото.
— Какво ти става, Пат?
— По дяволите, това щеше да му е достатъчно.
Добре го познавах и знаех че е перфекционист. Улови ме като му се смеех и ми подаде пистолета.
— Пробвай и ти.
— Благодаря ти, но аз си имам.
Измъкнах моя 45 калибров и вдигнах ударника. Мишената подскачаше и се клатеше в далечината. Револверът се закроти в дланта ми. Изстрелях три куршума един след друг. Пат спря мишената и я издърпа. И трите ми куршума бяха пронизали главата.
— Не е лошо — каза той.
Прищя ми се да го подразня.
— Аз съм експерт, защо не ми кажеш? — запитах го аз. — Тук става въпрос за стрелба.
Той се засмя. Прибрахме си и двамата пистолетите. Посочи ми към асансьора.
— Да се качим. Искам да хвърля едно око на куршума. Носиш ли го?
Извадих 45 калибровия куршум от джоба и го развих от хартията, след което му го подадох. Пат го огледа в асансьора, но следите от нарезите не бяха достатъчно ясни, за да бъде сигурен. Куршум блъснал се в каменна стена се обезформя много повече, отколкото онзи пронизал човешко тяло.
Лабораторията по балистика беше съвсем празна ако не се брояхме ние двамата. Пат закрепи куршума на специалната поставка в сложния уред и аз угасих светлините. Пред нас се появи екран на който изникнаха изображенията на два куршума. Единият беше от пистолета на убиеца, а другият с който Калецки беше стрелял по мен. Моят сувенир все пак беше запазил някои от линиите от нарезите върху себе си, които сега изпъкнаха под увеличението.