Знаех отговора предварително, но нали все трябваше с нещо да поддържам разговора.
Очите й проблеснаха дяволито.
— Имаме си независим източник на доходи — дивиденти от акции. Татко ни остави своя дял в няколко фабрики в южната част на щата. Защо питате, да не си търсите богата съпруга?
Аз повдигнах вежди.
— Засега не. Но ако размисля, ще започна да се отбивам по-често тук. Да ми кажете нещо за дома си? Доколкото знам, имението ви наистина си го бива.
— Около тридесет акра в ливади и десет в млади гори. Точно на средата се издига къща с двадесет и две стаи, обградена с плувен басейн, няколко тенис корта и най-малко една дузина тъпи шопари които не се уморяват да ми повтарят по цял ден какво богиня съм била само и само да могат да сграбчат половината имение с калните си копита.
— Брей, пък някой ми каза че къщата ви била много скромна.
Естер се изсмя с дълбок гърлен смях. С така отметната назад глава гърдите и те заявиха за своите минути на сцената. Бяха не по-малко живи от самата нея.
— Искаш ли да ми дойдеш на гости някой път, Майк?
Не беше необходимо да обмислям отговора.
— Разбира се. Кога?
— Тая събота. Умирам да гледам тенис на нощно осветление. Ще дойде и Мирна Девлин. Бедното дете, това е най-малкото, което мога да направя за нея. Изпаднала е в шок откакто убиха Джак и още не може да дойде на себе си.
— Това е наистина хубава идея. Аз ще я докарам. Ще има ли още някой, когото познавам?
— Разбира се. Шарлот Манинг. Без съмнение вече сте се запознали с нея.
— Без съмнение — ухилих се аз.
Тя усети намека ми и ми се закани с пръстче.
— И изгонете тия мисли от главата си, Майк.
Опитах се да скрия усмивката си.
— Че как ще се повеселя из една такава къща с двайсет и две стаи без такива мисли в главата си? — подразних я аз.
Смехът в очите й угасна и бе заместен от нещо друго.
— Защо мислите че ви каня като мой гост? — запита ме тя.
Оставих чашата си на масичката, станах, заобиколих я и седнах до нея на дивана.
— Наистина, защо?
Тя обви ръце около врата ми и притегли устата ми до нейната.
— Защо не откриеш?
Устните й срещнаха моите, ръцете й се вкопчиха здраво в гърба ми. Приведох се с цялата си тежест върху нея, като оставих тялото ми да я гали с масата си. Трескаво разтърка лицето си в моето, като дишаше учестено във врата ми. Потръпваше всеки път когато ръцете ми я докосваха. Тя освободи едната си ръка и чух как закопчалките на роклята й започнаха да се разкопчават. Зацелувах я хищно по раменете, тръпките преминаха в разтърсвания на цялото й тяло. Ухапа ме веднъж, зъбите й се впиха във врата ми. Стиснах я още по-силно и дъхът й секна. Тя се гърчеше в прегръдките ми, като се мъчеше да даде изблик на страстта която бушуваше в нея.
Ръката ми напипа ключа на лампата до дивана и го натисна. Стаята потъна в мрак. Съществувахме само ние двамата. Носеха си приглушени звуци във въздуха. Без думи. Нямаше нужда от тях. Един или два пъти се разнесе нечие стенание. Шумът от облегалките на дивана и стърженето на нокти по покривката му. Издрънчаването на катарама и глухото топуркане на обувка изритана на пода. Задъхано дишане, влажният звук от целувките.
Тишина.
И след неопределено време запалих лампата. Очите ми се заровиха по гънките на тялото й.
— Каква малка лъжкиня си имаме — изсмях се аз.
Тя се изкикоти.
— Защо казваш това?
— Защото бемката по рождение отсъства, мила Мери.
Тя се изкикоти още веднъж и ме дръпна за косата.
— Така си и мислех че няма да ти излезе от ума тая бемка.
— Би трябвало да те наплескам.
— Къде?
— Остави. Сигурно дори и това ще ти хареса.
Изправих си от дивана и си налях за пиене докато Мери си приведе в ред тоалета. Тя ми измъкна чашата от ръката и гаврътна остатъка на един дъх. Посегнах да си взема шапката на тръгване.
— В сила ли е още предложението ти за събота? — запитах я аз.
— Много добре го каза — измърка тя. — Само не закъснявай.
Тая нощ се заседях до късно с каса бира. Беше крайно да почувствувам домашния уют не само на думи. Паркирах в стола-люлка до отворения прозорец с два пакета цигари и достатъчно бира под ръка. Свежият вечерен въздух приятно охлаждаше разгорещената ми от мисли глава. Три убийства досега! И убиецът още се разхождаше на свобода.
Мислено направих опит да сортирам нещата които се нуждаеха от доизясняване по случая. Първо, какво притежаваше толкова Джак, че да го убият? Беше ли заради книгите или заради нещо друго? Защо убиха Хал? Дали беше отишъл в публичния дом за да я убие, да я заплашва, или да я предупреди? Ако убиецът ми беше познат, как го беше проследил дотам без да го забележа? Имаше страшно много загадки. И още повече отговори с различна степен на вероятност. Кои бяха верните от тях?