«Мистър Ръсел Хилбар, студентски декан».
Сградата беше абсолютно тъмна, но това не ме смути. Натиснах клаксона и не си вдигнах от него ръката докато не блеснаха лампите в къщата и не чух трополящи стъпки към вратата. На прага застана икономът с увиснала долна челюст. Беше наметнал върху пижамата си работна куртка. По-смешна гледка не бях виждал в живота си. Нахлух смело в стаята вместо да чакам да ме поканят и обявят присъствието ми и малко остана да съборя на пода един висок и представителен джентълмен във вишневочервен халат.
— Какво е това, сър? Кой сте вие?
Поднесох под носа му значката и той я зяпна.
— Майк Хамър, следовател от Ню Йорк.
— Не сте ли малко далеч от областта? — окопити се бързо той. — Какво искате?
— При вас имаше студент на име Харолд Кайнс, нали така? Искам да разгледам стаята му.
— Страхувам се, че това е невъзможно. Случаят се разследва от местната полиция. И съм сигурен че са достатъчно компетентни. А сега ако обичате…
Не му позволих повече да държи инициативата и минах в контраатака.
— Слушай, авер — заблъсках го аз в гърдите с показалеца си — напълно възможно е сега в лагера ви да върлува един избягал убиец. А ако още не е убил, то това ще стане всеки момент, ако не размърдаш мозъка си и не ми обясниш къде се намира стаята. А ако не го направиш — добавих аз — така ще те блъсна в зъбите, че ще ходиш после на хирург да ти ги измъква от гърлото!
Ръсел Хилбар залитна назад и посегна за опора към облегалката на един стол. Лицето му бе придобило пепелявобял цвят и беше на ръба на припадъка.
— Аз…аз никога не съм мислил… — заекна той — …стаята на мистър Кайнс е на приземния етаж в източното крило. Номерът е 107, точно на югоизточния ъгъл. Но местната полиция я запечатаха за допълнително разследване и аз нямам ключ.
— Да върви по дяволите местната полиция. Отивам. Изключи тия лампи и не си подавай носа отвън, разбра ли? И избягвай да се приближаваш до телефона, ясно ли е?
— Но студентите, те няма ли…
— Остави ги на мен — казах му аз като затварях вратата.
Навън се огледах за източното крило. Избрах си едно ниско правоъгълно здание и не сгреших. Тревата заглушаваше всички шумове от стъпките ми, и аз се примъкнах зад ъгъла на крилото. Молех се мълчаливо прозрението ми да не е дошло прекалено късно. Придвижвах се като се придържах колкото можех зад прикритието на храстите до стената.
Прозорецът беше на височината на рамото ми и затворен до край. Свалих си шапката и долепих ухо до стената, но отвътре не долиташе никакъв шум. Реших да рискувам. Пръстите ми се пъхнаха в долната междина и избутах нагоре рамката. Плъзна се без никакво изскърцване. Набрах се и скочих в стаята, но се подхлъзнах на перваза и забих лице на пода в стаята.
Това ми и спаси живота. Два изстрела гръмнаха от единия ъгъл на стаята. Куршумите се забиха в перваза на прозореца над мен и се разхвърчаха трески. За миг стаята се озари в призрачно червеникаво сияние от пламъците на изстрелите.
Ръката ми мигновено изскочи с верния ми другар от кобура и стрелях три пъти един след друг. Изстрелите ми се сляха почти в един. Нещо прониза пеша на сакото ми и усетих как нещо горещо одраска ребрата ми. В дъното на стаята прозвуча още един изстрел, но вече отправен към пода, и авторът му се строполи подир него.
Този път не поех никакъв риск. Покрих с един скок разстоянието между нас и се стоварих върху нечие тяло. Ритнах в мрака за пистолета и го чух как се затъркаля по пода. Едва тогава включих осветлението.
Джордж Калецки беше мъртъв. И трите ми изстрела го бяха пронизали в гърдите, около сърцето. Но въпреки това беше успял да свърши това, за което беше дошъл. В единия ъгъл се виждаше зелена метална кутия, още гореща от горелия в нея огън.
Глава единадесета
Следващият миг на вратата забарабаниха бясно с юмруци и закрещяха с всичка сила.
— Махнете се от вратата и си затваряйте устата — изревах им аз отвътре.
— Кой си ти? — запита един войнствен глас.
— Чичо ти Чарли — изстрелях обратно аз. — А сега се укротете и докарайте колкото е възможно по-бързо декана и му предайте да повика полицията.
— Дръжте под око прозореца, момчета — изкомандува същият глас. — Вратата е още запечатана и той е влязъл само от там. Така, графе, дръж пушката. Няма да ти казвам кой е вътре.
Опасни момчета колежанчета. Ако онова с пушката нещо му избиеха балансите, щях да съм по-мъртъв и от Джордж. Подадох предпазливо глава през прозореца и видях как четирима от тях бягаха към ъгъла с пълна скорост. Като ме видях спряха веднага като вдигнаха пушилка прах. Махнах на едрия момък с 22 калибровата карабина.