— Хей, ти, ела тук.
Той се запъти към прозореца ми вдигнал пушката като сабя готов да съсече престъпника с нея. Беше му се дръпнало лайното от страх. Пъхнах му под носа шепата си със значката.
— Виждаш ли я? — запитах го аз. — Полицай съм от Ню Йорк. А сега си обирайте крушите оттук. Ако искате да помогнете с нещо, поставете постове около градчето докато дойде полицията и не пускайте никого да излиза. Ясно ли е?
Хлапакът закима енергично с глава. Нямаше нищо против да си обере крушите. Само след секунда и вече крещеше заповеди с цяло гърло. Благодатен материал за донаборните комисии. Деканът тичаше насам и пухтеше като локомотив.
— Какво стана? — едва успя да изтръгне от себе си той.
— Току-що застрелях един човек. Извикай ченгетата и дръж момчетата по-далеч оттук.
Той се понесе като торпила и аз останах сам ако не се броеше любопитния глас зад вратата. Трябваше да свърша каквото можех преди да се домъкнеха тежкогъзните местни полицаи.
Оставих Джордж да си лежи там където беше паднал като отделих само малко време на пистолета му. Беше 45 калибър, също като моя, онзи, който тогава бях видял в стаята му. Драскотината на дръжката си стоеше на същото място.
После се заех с металната кутия. Внимателно разбърках пепелта, като се стараех да определя какво ли е било горено. Най-отдолу се беше запазила полуобгорена корицата на бележник, но се разсипа в прах при първото ми докосване. Пепелта се беше образувала от изгарянето на една или повече книги. Бях готов да дам един милион долара само и само да разбера какво бяха съдържали.
И дума не можеше да се мярне в изгорелите останки, толкова добре си беше свършил работата Джордж. Огледах мястото където първоначално беше стояла кутията. И там имаше няколко полуизгорели късчета хартия. Едно от тях беше по-голямо от останалите и доста по-запазено. Бяха се съхранили няколко цифри върху хартията. Зачудих се как ли беше прикрил пламъците. Отвън прозорците щяха да са не по-зле осветени и от лампа.
След няколко секунди разбрах как беше успял. На пода лежеше входна изтривалка. Обърнах я и видях че захлупената й страна беше почерняла. Към нея бе полепнала половин страница откъсната набързо от бележник. Щеше да е напълно достатъчно при процес за убийство. Джордж беше търсен за убийство, а тук имаше и указание за доказателство което доизясняваше всичко — съхраняваше се в сейф в банка извън града; беше даден номерът и даже кодовата дума. Ключът беше поверен на служител от банката.
И така, Джордж се оказа убиец. Открай време си го подозирах че е способен на такова нещо. Но едва сега получих доказателства за престъпленията му на млади години. Това поне оправдаваше напълно акта ми на самоотбрана. Пъхнах обгорялата половина от листа в един предварително приготвен за подобни цели плик, адресирах го до себе си и залепих марка отгоре. Този път използувах вратата. Счупих пломбата с рамото и малко остана да връхлетя върху половин дузина хлапета. Прогоних ги с крясък и се огледах за пощенската кутия. Открих я чак в дъното на коридора. Пуснах писмото и се върнах да чакам полицаите.
Мозайката се подреждаше вече. До този момент си бях мислил че Калецки е главното действащо лице, но сега се убедих че е бил само малко винтче в организацията. Хал Кайнс се беше оказал главната клечка. Методите му на действие бяха не по-малко ефективни от тези с момичетата. Беше си създал много грижи, но си струваше. Първо си подбираше бабаити със съмнително минало, такива които лесно можеха да бъдат укротени със събраната за тях информация. След като комплектуваше досието, той им го представяше, на фотостатично копие разбира се, и съответният бабаит нямаше никакъв избор, освен ако не желаеше да свърши на електрическия стол или газовата камера, разбира се. Ако бях успял да се добера до изгорената информация, щях да разруша най-мръсния рекет в света. Беше прекалено късно, но поне имах вече пътеводна нишка. Възможно беше в сейфа да се пазеше и копие от изгорелите документи, но ме съмняваше. Хал вероятно държеше доказателствата за различните хора в различни сандъчета. По този начин, ако му се наложеше да притисне някои непокорни глави, можеше да насочи полицията към тия и тия сандъчета на тия и тия места с материали за тия и тия хора, без да му се налага да издава цялата си колекция на полицията. Супер-мозък. Браво, Хал!
Загриза ме съвестта че бях притиснал толкова силно Калецки, а се оказа че не той ми трябва. Ако продължаваше така, скоро нямаше да остане и един свидетел. Явно в случая си имах работа с външен човек. Не можеше да е другояче. Човек, за когото другите и не подозираха, като изключим мъртвите, разбира се.