— Защо си губим времето тук, Майк? Стаята ти е далеч по-прохладна.
Опасно момиче.
— Защо да форсираме нещата, Мери? Не е ли по-добре да се поучиш от сестра си?
Тя се изсмя късо.
— Може и да съм.
— Какво искаш да кажеш?
— О, нищо, предполагам. Но и Естер не е със затворени очи. Не е девствена.
— А ти откъде знаеш?
Мери се изкикоти и събра коленете си под ръцете.
— Води си дневник.
— Обзалагам се, че твоят е много по-дебел — казах аз.
— Уха, не можеш да си представиш.
Сграбчих я за ръката и я издърпах от пейката.
— Хайде да ми покажеш къде се намира бара.
Поехме по една алея от бял пясъчник към къщата, която ни изведе на гърба й и влязохме в бара през чифт френски прозорци. Барът беше построен в залата със спортни трофеи, която изобилствуваше със спортни купи и медали, украсена с панели от истински дъб и увеличени фотографии на сестрите Белеми които печелеха по всички спортове — от голфа до ски-скоковете. Явно бяха много активна двойка. Най-интересното нещо при тях беше че не търсеха популярност. Чудех се откъде произлизаха слуховете, че си търсели съпрузи. Може бе търсеха такива, които да ги задоволяват.
Мери се отчая временно от мен и ме изостави в бара. Компания ми правеше цветнокожия барман който седеше в единия край на тридесетфутовия плот и премяташе цяла купчина комикси, като прекъсваше само за да дойде и да ми напълни за пореден път чашата като видеше че стои празна.
Няколко пъти столът до мен се заемаше, но не за дълго. Мирна седна веднъж за малко и си разменихме няколко сладки приказки. Няколко доста здрави парчета също бяха решили по едно време да си опитат късмета при мен, но кавалерчетата им ги отмъкваха ревниво всеки път. Едно от младите педалчета с които се бях побъзикал също се опита да получи своя дял. Беше достатъчно да го хвана само за врата и за дъното на гащите без да го хвърлям. Цялата история започна да става съвсем монотонна. Прииска ми се Шарлот да е тук. Разбира се, щях да си прекарам нелошо и с Мери, но сравнена със Шарлот тя беше само един прелестен задник. В нея имаше само секс, докато Шарлот освен него притежаваше далеч повече.
Успях да се измъкна без да ме забележи барманът и се прибрах в стаята си. Облякох се в нормалните си дрехи, пъхнах си верния другар под мишницата и се изтегнах на леглото. Сега вече се чувствувах добре.
Напитките ми бяха подействали много по-добре отколкото бях се надявал. Отцепих го здраво и много бързо. В следващия миг някой много енергично ме разтърсваше и аз отворих очи за да видя пред мен най-красивото лица на света. Преди да успея да ги отворя нацяло Шарлот ме целуна и после ми разроши косата.
— Така ли ме посрещаш? А аз си мислех че ще бъдеш долу на вратата с отворени обятия.
— Здравей, красавице — казах аз.
Придърпах я към мен на леглото и я целунах.
— Колко е часът?
Тя погледна часовника си.
— Седем и половина.
— Велики небеса! Проспал съм целия ден!
— Съвсем прав си! А сега се облечи и да слизаме долу за вечеря. Искам да се видя с Мирна.
Станахме и я изпратих до вратата, след което наплисках лицето си със студена вода и се опитах да поизправя някои от гънките на костюма си. След като реших че вече става за показване пред хора слязох долу. Мери ме видя и ми махна с ръка.
— Довечера ще седиш до мен — каза ми тя.
Тълпата беше започнала да се събира и аз скоро намерих картичката с името ми на масата. Всеки случай Шарлот беше седнала точно срещу мен. Това ми вдъхна сили. Голям майтап щеше да падне ако започнеха да се ритат в колената с Мери под масата.
Шарлот седна с усмивка, а до нея беше Мирна.
По време на ордьовъра разговаряха енергично, като от време на време избухваха в смях на някоя тяхна си шега.
Погледнах по масата за някое познато лице. Открих едно което ми се стори че го познавах, макар че не можех да се сетя откъде. Беше нисък и мършав мъж, облечен в тъмносив костюм. От време на време разменяше по някоя реплика с едно женище седнало срещу него. На масата се вдигаше много голяма гълчава и не можех да чуя даже и дума от разговора им, но го улових че ми хвърля от време на време по някой поглед.
В един момент се случи така, че се обърна с цяло лице към мен и тогава се сетих откъде го познавам. Беше един от посетителите които бях видял да се вмъкват в публичния дом на мадам Джун онази вечер.
Сръгах Мери с лакът и тя прекъсна сладкия разговор със съседа си от другата страна.