— Кой е този педал там, в дъното на масата? — запитах я аз като посочих с вилицата.
Мери го улови и каза:
— Ами че това е Хармън Уайлдър, нашия адвокат. Той е ни инвестира парите. Защо питаш?
— Просто така. Стори ми се че го познавам.
— Трябва да го познаваш. Той беше един от най-добрите адвокати в страната по криминалните случаи, но после се отказа и се зае с доста по-прозаична работа.
Аз казах само:
— О! — и продължих да се храня.
Между временно Шарлот беше намерила крака ми под масата и го натисна с тока си. Зад нас ливадата беше огряна от луната. Приказна нощ! Нямах търпение да приключим с вечерята.
Мери се опита да ме изкуши с деликатеси от малко по-друг сорт. Шарлот й хвърли поглед изпълнен с убийствен огън. Аз й намигнах и после прекъснах доста безцеремонно Мери. Тя пък усети че има нещо между нас и ми прошепна в ухото:
— Довечера си мой, мистър Едропишков, веднага щом тя си тръгне.
Сръгах я доста здраво в ребрата и тя изписка.
Вечерята приключи когато един от присъстващите босове падна от стола си под масата. Последва го голяма глъчка и веднага скочиха двама от тенисистите които щяха да изнасят представлението на тенискорта тази нощ и се чукнаха с чаши пълни с мляко за успеха на съперника.
Успях да се добера до Шарлот и Мирна и ги изведох заедно до тенискортовете. Непрекъснато прииждаха коли, очевиден от съседи поканени за спортното състезание. Прожекторите над корта вече бяха включени и местата от издигнатите набързо докато съм спал трибуни почнаха бързо да се пълнят.
Разгоря се ожесточена борба за оскъдните на брой седалки и ние както винаги закъсняхме да се вредим. Шарлот и Мирна проснаха носните си кърпички върху тревата до терена и скоро зад нас пространството буквално се изпълни с народ. Досега на бях присъствал на истински тенис мач, но броят на присъстващите буквално ме изумяваше. Дори не можех да предположа че толкова много хора са любители на тоя спорт.
Последваха кратки разяснения по един портативен мегафон и играчите заеха местата си. След малко беше даден сигнал и те започнаха играта. По-голямо удоволствие изпитвах от координираното въртене на главите на зрителите вляво и дясно, подобно на марионетки управлявани от един кукловод, отколкото от самата игра.
Играчите обаче определено си знаеха работата. Бяха станали целите вир-вода, но не спираха да гонят топката. От време на време демонстрираха образци от висока класа и публиката буквално полудяваше. Кацнал на извисената си седалка реферът обяви резултата.
Мирна продължаваше да притиска главата си с ръка и в паузата между два сета се извини пред мен и Шарлот като каза че ще отиде до тоалетната и ще пийне аспирин.
Още на секундата и на мястото й се намърда Мери, която веднага поднови атаките си. Почаках Шарлот да реагира, но тя само се усмихна зловещо и ме остави да се оправям сам.
Мери я потупа по рамото.
— Мога ли да ви отмъкна за малко нашия човек? Искам да го запозная с няколко души.
— Разбира се.
Шарлот ми намигна игриво и се направи че взима всичко на майтап, но тя действително знаеше че вече бях неин. Отсега нататък вече нямаше за какво да се тревожи. Идваше ми да стисна за гушата Мери, толкова ми беше хубаво да седя на ливадата до Шарлот.
Промъкнахме се с големи усилия през гъстата тълпа която веднага се раздвижи да уплътни пространството и да заеме освободените места. Мери ме изведе от другата страна на кортовете и ме дръпна към близките дървета.
— Къде са хората ти с които щеше да ме запознаваш? — запитах я аз.
Тя ме стисна за ръката в мрака.
— Не се прави на глупав — каза тя. — Просто те желая.
— Виж какво, Мери — започнах да обяснявам аз — няма да стане. Забрави оная нощ, просто беше грешка от моя страна. Шарлот и аз сме сгодени. Не мога да се разхождам в гората посреднощ с теб. Няма да почтено нито към теб, нито към нея.
Тя провря ръката си под моята.
— О, не е необходимо да се жениш за мен. Не искам такова нещо. Бракът просто убива удоволствието.
Какво да правя с жена като нея?
— Виж — продължих да я убеждавам аз — ти си чудесно момиче и аз много те харесвам, но не можем да продължаваме вече така.
Тя пусна ръката ми. Бяхме застанали под едно дърво. Мракът около нас беше почти пълен. Едва виждах очертанията на лицето й. Луната която допреди малко щедро пръскаше сиянието си, се беше покрила зад един облак. Продължавах да я убеждавам с думи да се откаже от намеренията си, но тя не ми отговори. Тананикаше си откъс от популярна песен и долавях диханието й в мрака, но това беше всичко.