— Не, сър, нищо не чух.
Щом и двамата не бяха чули изстрела, значи пистолетът и този път е бил със заглушител. А щом убиецът си го беше донесъл със себе си, щяхме да го открием. Това оръжие е прекалено крупно за да се скрие.
Върнах се на прислужницата.
— Защо се качи горе?
— За да окача дрехите на закачалките. Жените ги бяха нахвърляли по леглата. И тогава видях т-тялото.
Тя зарови лице в ръцете си и захлипа.
— И един последен въпрос. Докосна ли се до нещо?
— Не, прилоша ми.
— Сложи я да легне, Шарлот; дай й нещо за сън. Прекалено е разтърсена.
Шарлот и Естер помъкнаха прислужницата към леглото. Мери Белеми изливаше чаша подир чаша в себе си. След малко вече нямаше да може да се държи на краката си. Дръпнах бармана малко встрани.
— Качвам се горе. Няма да пускаш никого нито да влиза, нито да излиза без мое разрешение, разбра ли? Направиш ли го и ще ти изгният кокалите в пандела.
Не беше необходимо да добавям нищо повече. Измънка отговор който не разбрах, и заключи входната врата като пусна и резето.
Убиецът беше някъде съвсем наблизо. Можеше да се измъкне само през входната врата, освен ако не беше използувал някой прозорец от горния етаж. Всичко останало беше здраво заключено. Но с изключение на малкия промеждутък от време когато барманът беше отсъствал от мястото си на входа, там винаги беше имало човек. Интервалът от време беше позволил на убиеца да се вмъкне незабелязан, но само толкова. Не можеше да излезе без да бъде забелязан. Ако тъмнокожият беше видял някой, който го беше заплашил да не си отваря устата, щях да го разбера. Можех да се закълна че момчето казва истината. А и освен това убиецът едва ли щеше да рискува да си играе на уговорки като можеше просто да го премахне.
От горната площадка на стълбите се виждаше Т-образното разположение на хола. В единия му край вратите се отваряха навътре и се оказа че бяха стаите за гости. Пробвах прозорците. Заключени. Обходих всички ъгълчета на Т-то за да открия откъде се беше измъкнал. Проверих всяка стая като почуквах навсякъде с дръжката на пистолета ми и се ослушвах за звука.
Стаята където беше станало убийството проверих последна. Той беше излязъл само оттук. Прозорецът се плъзна нагоре без всякакво усилие и за погледнах надолу за да видя алеята от бял пясъчник на петнайсет фута под мен. Ако беше скочил оттук сега нямаше да е в състояние да ходи. Височината гарантираше минимум счупен крак, още повече върху тия камъни. Сградата се опасваше от тесен корниз. Минаваше под прозореца и се издаваше извън стената на осем инча. Беше чист, не се виждаше никакъв прах или мръсотия по него. Запалих клечка кибрит и се огледах за евентуални следи от подметка върху цимента, но нямаше нищо. Беше абсолютно чист.
Бях готов да полудея.
Осемте инча не представляваха никаква опора за онзи който би се решил на нощна разходка по корниза. Самият аз го пробвах. Качих се на прозореца и стъпах върху корниза. Опитах да се придвижа първо с лице към стената, и после с гръб към нея. И в двата случая малко остана да се размажа върху камъните под мен. Само някой изключителен атлет можеше да го направи, който притежаваше пъргавината и гъвкавостта на котка.
Прибрах се в стаята, пуснах прозореца и се върнах обратно в хола. В двата му края имаше прозорци които гледаха към земята. В първия момент не я видях, но като си промуших по-добре главата зърнах пожарна стълба вградена в стената само до прозореца. О, щеше да бъде чудесно, ако беше възможно за осъществяване. Убиецът се вмъква, стреля, излиза на корниза и стига до стълбата. Сега вече преследвах акробат. Още по-големи усложнения.
Слязох долу и издърпах навреме бутилката от ръката на Мери, за да спася хубавата напитка от похабяване, като я положих в един стол. Беше мъртво пияна.
Половин час по-късно бях още на същия хал когато чух тежкото бумтене на обувки отвън и наредих на тъмнокожия да отвори вратата.
Пат и екипът му влязоха съпроводени от няколко местни полицаи.
Не проумявах как съумяваше да се преборва с всичките ограничения и бюрокрация на местната полиция. Веднага се качи горе като ме слушаше как му излагах подробностите по случая.
Докато стигнем тялото и свърших. Той се наведе над нея. Областният коронер връхлетя в стаята, обяви момичето за мъртво и докладва.
— Преди колко време е настъпила смъртта? — запита Пат.
Коронерът запрехвърля полугласно подробностите и след малко обяви:
— Приблизително преди два часа. Топлото време прави невъзможна точната оценка. Мога да ви кажа със сигурност едва след аутопсията.
Това ми стигаше. Значи я бяха застреляли докато се бях въргалял из храстите с Мери.