— Всички ли са тук? — запита ме Пат.
— Надявам се. По-добре вземи списъка на гостите от Естер и провери. Поставих постове около оградата и до портала.
— Добре, да идем долу.
Пат ги събра на куп в главната зала в другата част на сградата. Беше ги натъркал като сардини. Естер му даде списъка и той го прочете. Всеки сядаше на пода като си чуеше името. Детективите наблюдаваха внимателно някой от тях да не се опита да изхитрува. Половината хора бяха вече насядали когато Пат произнесе:
— Хармън Уайлдър.
Никой не се обади. Той повтори името. Никакъв отговор. Дребното ми приятелче беше офейкало. Пат кимна на един от детективите който отиде на телефона. Започваше лов на беглеца.
След шест имена Пат стигна до «Чарлз Шерман». Повтори о три пъти, но никой не се обади. Не бях го чувал по-рано. Приближих се до Естер.
— Кой е тоя Шерман?
— Помощникът на мистър Уайлдър. Беше тук по време на срещата. Видях го.
— Е, а сега го няма.
Съобщих информацията на Пат и още едно име беше съобщено до всички дежурни коли и полицейски участъци. Пат изчете списъка до края. Останаха неповикани двайсетина души. Самопоканили се. Можеха да се срещнат по всички мероприятия от този род. Общият брой на гостите наблъскани в къщата възлизаше на двеста и петдесет човека.
Пат ни ги разпредели по групички. Понеже бях прекарал тук целия ден той ми придаде всички слуги, близначките, Шарлот и още десет души от гостите. Пат пое върху себе си самопоканилите се. Веднага щом приключи със списъка, той успокои със жест аудиторията и си прочисти гърлото.
— Всеки един от вас тук е под подозрение за убийство — каза той. — Естествено, знам че не всички от вас биха могли да го извършат. Длъжни сте да докладвате на моите подчинени когато ви повикат. Ще разговаряте с тях насаме. Трябва ни вашето алиби: до кого и ли с кого сте седели през време на играта, или къде сте прекарали последните — той погледна часовника си — два часа и петдесет минути. Ако можете да гарантирате за някого, че през цялото време е бил до вас, направете го. Така вие си осигурявате и собственото алиби. Искам само истината. Нищо друго. Помнете, че винаги можем да проверим верността на твърденията ви. Това е.
Аз си събрах групичката и ги изведох на площадката пред входа. Първо освободих прислугата. Според думите им всичките били заедно. Десетимата от гостите ме увериха че са били с определени хора и за записах твърденията им. Мери през цялото време беше с мен, така че и нея я отметнах извън кръга на заподозрените. Естер бе прекарала цялото време до коша на рефера и това беше потвърдено от болшинството зрители. Освободих ги всичките. Естер поведе или по-точно повлече преплитащата краката си сестра. Оставих Шарлот накрая, така че бяхме само двамата на площадката.
— А сега да видим и теб, котенце — казах аз. — Ти къде беше?
— Имаш дяволски нерви — засмя се тя. — Точно там където ме изостави.
— Ау, не ми се сърди, скъпа, нямаше къде да мърдам.
Целунах я и тя ми каза:
— Да ти е простено всичко. Сега ще ти кажа къде бях. Част от времето прекараха пийвайки кола с един прекрасен млад джентълмен на име Фийлдс, а друга част обменях мъдрости с един сваляч вече не в толкова млада възраст. Не знам как се казва, но беше един от ония които ги нямаше в списъка. Брадата му наподобяваше лопата.
Спомнях си го. Записах го в показанията й като «лопатовидната брада», без име. Шарлот вървеше до мен докато се върнем в залата. Пат проверяваше по списъка всеки път когато хората му приключеха с даден човек и ги сверяваше с другите дали отговарят на истината. На двама души бяха объркали имената, но и това се оправи. След като въведоха всички сверихме показанията.
Абсолютно всички имаха алиби. Даже и Шерман и Уайлдър, което правеше още по-загадъчно бягството ми. Двамата с Пат отворихме клапата на псувните и докато не ги изчерпахме, не спряхме. Накрая Пат накара хората си да запишат имената и адресите на всички присъстващи и им каза тези дни да са под ръка.
Той имаше право. На практика беше невъзможно да са задържа толкова много народ тук. Изглеждаше сякаш пак се бяхме сблъскали с непреодолима стена.
Повечето от колите тръгнаха веднага. Пат беше оставил един полицай да раздава палтата, защото не искаше никой да се блъска из стаята на убийството. Качих се заедно със Шарлот да вземем нейното. Полицаят измъкна синьото й палто с яката от бял вълк и аз й помогнах да го облече.
Мери не беше излязла още от състоянието си в което я бях заварил и не можах да се сбогувам с нея. Естер беше долу на площадката до стълбите, спокойна както винаги, и изпращаше гостите, като беше любезна дори и с неканените.