Глава трета
Стоварих Велда след сандвичите във фризьорския салон и поех към Уестчестър. Бях планирал посещението си при Джордж Калецки за следващия ден, но промених плановете си след като се свързах с кабинета на Шарлот. Дежурната вещица в приемната ми съобщи че Шарлот си тръгнала, а тя нямала инструкции да дава на който и да било домашния й адрес. Казах че ще се обадя по-късно и оставих съобщение за Шарлот че искам да се срещна с нея колкото е възможно по-скоро. Тая жена не ми излизаше от ума. Страхотни крака!
Двадесет минути по-късно дърпах звънеца на входа на къща която струваше най-малко четвърт милион. Един много студен иконом ми отвори и ме пусна вътре.
— Мистър Калецки. — казах аз.
— За кого да докладвам, сър?
— Майк Хамър. Частен детектив.
Поднесох му значката под носа но той не се впечатли особено.
— Страхувам се, че мистър Калецки е неразположен в момента, сър. — каза ми той.
Винаги мога да разбера, когато съм нежелан, но не давам пет пари.
— Окей, кажи му тогава да се разположи веднага и да си домъкне задника долу, за да не става нужда аз да го смъквам. И му предай че не се шегувам.
Икономът ме огледа много внимателно и изглежда реши че държа на думата си. Кимна и пое шапката ми.
— Заповядайте оттук, мистър Хамър.
Поведе ме към една огромна библиотека където се проснах в едно кресло и зачаках мистър Калецки.
Не ми се наложи да го чакам дълго. Вратата се отвори с трясък и на прага застана сивокос мъж, малко по-пълен отколкото беше на снимката и мина направо на въпроса.
— Защо влезнахте след като слугата ми ви каза че не трябва да ме безпокоите?
Запалих цигара и издухах пушека в очите му.
— Не ми дръж такъв тон, педал. Знаеш защо съм тук.
— Без съмнение. И аз чета вестници. Страхувам се обаче, че не мога да ви бъда от полза. Бях си у дома в леглото когато е станало убийството и мога да го докажа.
— Хал Кайнс с теб ли се прибра?
— Да.
— Слугата ли ви отвори вратата?
— Не, аз си имам ключ.
— Някой друг освен Хал да те е видял като си се прибирал?
— Не мога да бъда сигурен, но неговата дума е достатъчна.
Изсмях се в очите му.
— Не и когато и двамата сте заподозрени в убийство.
Калецки побеля при думите ми. Устата му се размърда и имаше вид на човек готов да ме убие на място.
— Как се осмелявате да ми говорите така! — излая той. — Полицията не е направила даже и опит да ме свърже с това убийство. Джак Уилямс е умрял часове след като съм си отишъл.
Прекрачих към него и усуках половината му риза около юмрука си.
— Слушай ме добре, ти дребен вонящ педал — изплюх се в лицето му аз, — говоря ти на език който не си забравил. Ченгетата не ме вълнуват. И ако си под нечие подозрение, то е моето. Единствено то важи, защото когато открия убиеца, той ще умре. Дори и да не съм в състояние да го докажа, той пак ще умре. Нямам нужда от стопроцентови доказателства. Достатъчни са само няколко улики че си забъркан в случая и ти скачам на врата. Може да се случи така че докато се добера до отрепката, доста негови колеги да си получат оловото, но можеш да се обзаложиш че един от тях ще е бил той, а пък колкото до останалите, да са се родили с малко повече късмет. Просто са си наврели носовете повече отколкото е трябвало.
Едва ли някой му беше говорил с такъв тон за последните двайсет години. Беше загубил дар слово. Ако само си беше отворил устата в тоя момент щях да му вкарам зъбите в гърлото.
Отвратен от вида му го отблъснах към една крайна маса тъкмо навреме преди да ми отворят черепа. Някаква много шарена ваза се разби в рамото ми и се пръсна на хиляди парченца.
Гмурнах се и се завъртях в същото време. Блокирах удара на нечий юмрук към главата си с лявата си ръка. Реагирах светкавично. Избягнах коварен удар към слепоочието ми и замахнах на свой ред. Юмрукът ми намери челюстта му с разтърсващ удар. Хал Кайнс се блъсна в пода и замря там.
— Голям умник се извъди. Да ме напада в гръб. Определено допускаш пропуски в обучението му, Джордж. На времето ти самият беше бияч и стоеше зад рамото на боса си, а сега си поверил охраната си на един младок, който се опитва в къща с огледала да се промъкне зад гърба ми.
Не каза нищо. Придърпа стол и се смъкна в него с очи превърнати в тесни цепки от омраза. Само да се беше опитал да извади пистолет и щях да го напълня с олово. Имам изключително богат опит в мигновеното вадене на 45 калибровата буца изпод мишницата ми.
Младокът на пода започна да дава признаци на живот. Подритнах го няколко пъти в ребрата с обувката докато седне на пода. Целият беше бесен, но не чак дотам че да ми се озъби.