Не Шарлот, никой съд не би те осъдил при тия улики, така ли е? Твърде много съвпадения. Алибитата ти — абсолютно перфектни. Никой не може да опровергае алиби, което се поддържа от невинна личност. Като Кати, например.
Но аз ще те осъдя, Шарлот. И по-късно ще имам възможността да разнищя цялата история без намесата на ония дванайсет идиота. Няма да имаме тревогата за някой ловък адвокат който да ни направи за смях с нашите обстоятелствени връзки. Ще знаем отговора, също както и проблема, но решението му ще изисква много време. Никой съд не би ни го предоставил.
Не, Шарлот, съдът сега съм аз, също и съдията, и съм дал клетва която няма да престъпя. Колкото и да си красива, каквито и чувства да изпитвам към теб, аз съм длъжен и ще изпълня присъдата ти.
(Палците й подпъхват под еластичната коприна на бикините й и ги смъкват надолу. Пристъпва извън тях със същата грация с която излиза от ваната. Вече е напълно гола. Погалена от слънцето богиня отдаваща се на любовника си. Тя пристъпва към мен с разтворени за прегръдка обятия. Езикът й леко са промъква по краищата на устните й като ги прави да блестят от страст. Тялото й излъчва аромата на най-фин парфюм. Бавно въздиша, гърдите й потръпват от движението на гръдния кош. Привежда се напред да ме целуне, протяга ръце да ме обгърне около врата.)
Гърмът на 45 калибровият ми пистолет разтърсва стаята, Шарлот залитва назад. Очите й са симфония на невъзможността да повярва на случилото се. Бавно свежда поглед към грозната подутина появила се върху голия й корем където е проникнал куршумът ми. Тънка струйка кръв се процежда от раната.
Изправих се пред нея и си прибрах пистолета в кобура. Обърнах се и погледнах към гуменото цвете зад мен. На масичката до него лежеше пистолета със заглушителя и вдигнат предпазител. Прекрасните й ръце щяха да ме прегърнат страстно. И едно лице което чакаше да бъде целунато пламенно щеше да се окъпе в кръв когато ми пръснеше черепа. С моята кръв. Чух шума от падащо тяло и се обърнах. Очите й съдържаха цялата болка в такива случаи, болката предшестваща смъртта. Болка и неверие.
— К-как можа? — заекна тя.
Имах само секунди на разположение преди да проговоря на един труп, но успях.
— Не беше трудно — казах аз.