— Ти мръсно копеле, биеш се мръсно, а?
Пресегнах се, сграбчих го под мишницата и го изправих на крака. Очите му малко остана да изскочат от орбитите си. Сигурно си мислеше че си има работа с някой левак.
— Слушай, малко пъпчиво чекиджийче. Трябваше за забавление да забърша пода с брадата ти, но си имам достатъчно друга работа. Преди да се правиш на мъж си обърши жълтото около устата. Доста си едър, но аз съм три ръста по-едър от теб и далеч по-корав и ще те размажа само да опиташ още веднъж такъв номер. А сега си сядай на задника хей там.
Кайнс се блъсна в дивана и замря върху него. През това време обаче Джордж явно се беше посъвзел защото взе да ми се дърви.
— Ако обичате, спрете мистър Хамър. Отидохте твърде далеч. Аз имам достатъчно влияние в общинската управа…
— Знам — прекъснах го аз — Ще наредиш да ме арестуват за нападение с телесна повреда и ще ми отнемат разрешителното. Само че след като го направиш, не забравяй на какво ще заприлича лицето ти след като те срещна. Някой вече ти е обработил носа, но това ще е нищо в сравнение с онова което ще последва. А сега си затваряй голямата уста и ми отговори на няколко въпроса. Първо, по кое време си тръгнахте снощи?
— Около един или малко след това — изрече враждебно Джордж.
Това съвпадаше с показанията на Мирна.
— Къде отидохте след като излязохте?
— Слязохме долу до колата на Хал и се прибрахме направо у дома.
— Кои сте тези «вие»?
— Хал, Мирна и аз. Оставихме я до апартамента й и се прибрахме в къщи след като оставихме колата в гаража. Питай Хал, ще го потвърди.
Хал ме изгледа. Не беше трудно да се види тревогата му. Очевидно за пръв път се забъркваше в нещо толкова сериозно като убийство. Никой не обича убийствата.
Продължих с въпросите си.
— И после какво?
— О, за бога, пийнахме по едно и си легнахме. Какво друго мислите че сме правили? — запита Хал.
— Че откъде да знам. Може да сте се изчукали за лека нощ.
Хал щръкна отпреде ми с почервеняло от гняв лице. Бутнах го леко с юмрук в лицето и той си седна обратно на дивана.
— Или пък — продължих аз — не спите заедно. Което означава че и единият и другият сте имали достатъчно време да изкарате колата от гаража, да се върнете в града, да пречукате Джак и да се приберете без да ви види някой. Ако пък спите в едно легло може да сте го свършили заедно. Сега разбирате ли какво имам предвид?
Ако си мислите че сте в безопасност, забравете го. Аз не съм единственият който ви е взел на мушката. Пат Чеймбърс също си е извлякъл всички необходими заключения. Скоро ще бъде тук, така че имайте готовност. И ако който и да е от двама ви се окаже кандидат за електрическия стол, то по-добре е да ви прибере той, защото тогава поне ще имате шанса да преживеете до края на процеса.
— Някому съм нужен тук ли? — дочу се глас откъм вратата. Мигновено се извърнах. Пат Чеймбърс беше застанал на прага с неизменната си усмивка.
Махнах му да дойде.
— Да, ти си главната тема на разговора ни.
Джордж Калецки стана от натруфения диван и закрачи решително към Пат. Отново беше заел бойна поза.
— Офицер, настоявам незабавно да арестувате този човек тук. — изкрещя той. — Нахлу с взлом в дома ми и оскърби мен и моя гостенин. Вижте раната на челюстта му. Кажи му какво се случи, Хал.
Хал видя погледа ми. Видя Пат на десет фута от мен с ръце в джобовете очевидно без всякакво намерение за намеса. Внезапно проумя че Джак беше служил в полицията, а Пат беше полицай, и Джак беше убит. А никой не може да убие полицай и да се измъкне без да си плати.
— Нищо не се е случило. — каза той.
— Вонящ дребен лъжец! — извъртя се към него Калецки. — Кажи истината! Кажи му как ни заплашваше! От какво се страхуваш, от това нищожно копойче ли?
— Не, Джордж, — казах аз, — той се страхува от това. — и се завъртях към него с цялата си мощ на деветдесетте и пет килограма.
Юмрукът ми потъна до китката в стомаха му. Разплеска се на пода, като си изповърна и червата, а лицето му постепенно стана алено. Хал само гледаше. Можех да се закълна че за секунда мярнах на подутото му лице доволна усмивка.
Хванах Пат за ръката.
— Тръгваме ли? — запитах го аз.
— Да, нямаме повече работа тук.
Пат беше паркирал колата си под навеса на входа. Качихме се и той запали двигателя. Заобиколихме къщата по чакълената алея, излязохме на шосето и потеглихме на юг към града. Дълго време мълчахме, докато накрая наруших мълчанието.
— Нададе ли ухо на вратата?