Погребението на моториста трябвало да се състои след няколко дни, в една църква недалеч от училището на Дамър. Джефри и сам не очаквал онова, което щял да направи. В деня на погребението той извадил от гардероба черен костюм и тръгнал към църквата. Впоследствие той още неведнъж идвал на гроба на моториста, чието име научил на погребението. Фантазиите на Дамър излизали далеч извън границите на реалното, в свят, в който мотористът бил жив, но бил напълно подвластен на Джефри. Разум, тяло, поведение — Джефри буквално жадувал да контролира всеки атом на загиналия.
Хлапашките постъпки на Джефри възхищавали съучениците му. Той се научил да весели хората и заел едва ли не щатното положение на клоуна на класа. Много по-удачно положение, отколкото това на черна овца. Да изиграе припадък от епилепсия, да разбие нечий кабинет, да провали спектакъла на някой комик… Дамър бил не просто веселяк, той станал кралят на училището. Неговото име се превърнало в синоним на шегата или майтапа. В негова чест организирали дори фен клуб.
Понякога той правел нещо, което било наистина странно. Например, веднъж двамата с Дерф Блекдерф отишли за риба. Дълго не можели нищо да хванат, но когато вече се канели да си тръгнат, попаднали на огромна риба. Джефри я грабнал и дълго се вглеждал в отворените ѝ очи. Рибата се извивала в ръцете му, но вече все по-слабо. Виждало се, че още малко и тя ще умре. Дерф си помислил, че сега Джефри, известен с любовта си към животните, ще се натъжи от смъртта ѝ, но в следващата секунда Джефри започнал да разкъсва рибата на парчета. Дерф наблюдавал мълчаливо. Той буквално се вцепенил. След като разкъсал рибата, Джефри известно време разглеждал вътрешностите ѝ, а след това изхвърлил всичко обратно в реката.
— Защо направи това? — проговорил най-после Дерф.
— Искаше ми се… просто да видя какво има вътре — измъкнал се Джефри.
Но като цяло Джефри Дамър бил звездата на гимназията. Момичетата мечтаели да ги покани на абитуриентския бал, а момчетата с желание ставали членове на неговия фен клуб. На абитуриентския бал Дамър поканил Бриджит Хейгър, едно от най-красивите момичета в училището. Девойката се зарадвала и се съгласила, макар че до този момент никога не била общувала с него. През един горещ летен ден на 1978 год. Джефри Дамър почукал на вратата на Бриджит Хейгър. Бил видимо нервен и престъпвал от крак на крак. Ръцете му треперели. Вратата отворила майката на момичето и казала, че Бриджит още се приготвя. Девойката се появила след пет минути. Тя придържала с ръка горнището на роклята си и помолила Джефри да закопчее роклята ѝ. Дамър мълчаливо кимнал и направил неловко крачка към девойката. Ръцете му треперели така, че изобщо не успял да затвори ципа, колкото и да се опитвал. Най-после майката на момичето, която снизходително наблюдавала отстрани, пристъпила, за да помогне на дъщеря си.
Те пристигнали до училището с колата на Джефри, но младежът нямал намерение да слиза.
— Отивай сама, аз ще дойда по-късно — нервно казал той.
Момичето само кимнало и тръгнало за бала само. Дамър запалил колата и изчезнал незнайно къде.
Хейгър била принудена да прекара цялата вечер в компанията на приятелките си. Отначало тя се разстроила, дори искала да си поплаче в тоалетната, но после някой ѝ предложил питие и скоро момичето се развеселило.
— А къде е твоят маниак? Убива хора в парка ли? — поинтересувал се един от приятелите на момичето.
— Защо да е маниак? — учудило се момичето.
— Не знам. Прилича ми на сериен убиец — свил рамене младежът. — Аз, между другото, веднъж го видях в парка, той явно причакваше някого.
— По-скоро прилича на самоубиец — промърморило момичето като си спомнило колко нещастен изглеждал Джефри през деня.
Разговорът се въртял още известно време около Джефри Дамър, но след това всички окончателно го забравили. Едва след много години, по време на интервютата за различни списания, момичето си спомнило думите на своя съученик. Хейгър излязла навън късно вечерта заедно с компанията на своите приятели. Някой изсвирил и момичето се обърнало. Тя видяла колата на Дамър. Джефри ѝ махнал неуверено. Хейгър искала да си тръгне гордо, но любопитството надделяло над обидата ѝ.
Джефри вече бил пиян. Двамата пристигнали до една закусвалня наблизо и неочаквано се разприказвали. Джефри дълго разказвал за себе си и за проблемите си, а след това внезапно си признал, че е хомосексуалист. Дамър едва не се разплакал след това признание, но момичето се трогнало. Тя дълго успокоявала Джефри, казала, че му прощава за провалената вечер и накрая те се разделили почти като приятели.