Благополучният и относително щастлив живот на Джефри се разпаднал няколко седмици след завършване на гимназията. На масата в кухнята имало няколко писма, които съобщавали, че Джефри е приет в университет. Дамър не му мислил много и решил, че ще се запише в университета в Охайо, за да е по-близо до дома. Когато научили за решението му, родителите му го извикали на сериозен разговор. Вечерта семейство Дамър за последен път се събрало в пълен състав в гостната. Лайонел съобщил на Джефри, че двамата с майка му се развеждат. Отношенията между съпрузите отдавна били влошени, но Джефри предпочитал да не забелязва това, пък и не смятал, че всичко е толкова сериозно.
В онзи ден майката на Джефри заедно с Дейвид заминала при родителите си. Лайонел дълго се лутал из опустялата къща, а след това изведнъж обявил, че за известно време ще отиде на хотел. Да живее в тази къща за него било непоносимо тежко.
Осемнадесетгодишният Джефри получил на разположение къща и абсолютна свобода. Пред него мержелеели университетът, добра кариера и други не по-малко радостни перспективи. Така изглеждало отстрани, но самият Джефри не мислел така. Разводът на родителите му бил за него като удар в диафрагмата, а самотата раждала все по-болни фантазии.
За да се успокои, той често посягал към бутилката с джин и с часове обикалял с колата из покрайнините на града. Джефри мечтаел как ще срещне някой красив стопаджия и двамата заедно ще пътуват нанякъде, или ще останат у Джефри вкъщи, което било за предпочитане. По-нататък фантазиите на Джефри започвали да стават все по-неприлични и накрая придобивали патологичен характер.
„Би било чудесно, ако някой ми отговори, защо съм правил всичко това. Какво е станало повод за това; защото аз нямам подходящ отговор.“
Мечтите рано или късно се сбъдват. Много скоро Дамър наистина забелязал един младеж, пътуващ на автостоп. Дамър много го харесал. Той веднага си представил колко прекрасно би било, ако един такъв млад мъж е в неговата пълна власт. Мислите му така изплашили Джефри, че той подминал и не спрял. Едва когато в огледалото за задно виждане изчезнала фигурата на младежа, Джефри решил, че може би е направил най-голямата грешка в живота си.
Дамър рязко завил и потеглил обратно. Младежът си стоял на същото място. Без да казва и една дума, той скочил в спрялата кола. Името му било Стивън Хикс и закъснявал за някакъв концерт. Дамър му предложил да зареже концерта и да отидат в дома му. Хикс помислил една минута и се съгласил.
Младежите пили в продължение на няколко дни, пушили леки наркотици и се веселили. Това не можело да продължава вечно и на третия ден от гуляя Хикс казал, че е време да се прибира.
— Остани, имаме още какво да пием — протестирал Джефри.
Хикс отказал. Той се съгласил да остане само още няколко часа, но след като времето минало, отново се наканил да тръгва. Той не реагирал повече на молбите на Дамър да остане. Това вбесило Дамър. Хикс трябвало да изпълнява всичко, което му казва. Той трябвало да остане. Дамър издебнал подходящ момент и се нахвърлил върху Хикс. Започнал да го души. Младежът не очаквал подобно нещо и не успял да реагира. След секунди Хикс вече лежал на пода и отчаяно кашлял, лицето му почервеняло, а Джефри продължавал да стиска гърлото на Стивън Хикс с мъртва хватка.
След няколко минути Хикс изгубил съзнание, но Дамър вече не можел да спре. Впоследствие той неведнъж обяснявал, че нямал намерение да убива Хикс, искал само да го накара да остане. Така или иначе по някое време Дамър разбрал, че стиска гърлото на трупа на Стивън Хикс. За секунда Дамър изпаднал в паника, но след това се опитал да се съвземе и да реши какво ще прави по-нататък. Той завлякъл тялото на младежа в банята, взел един нож и започнал да „решава проблема“. След няколко часа в багажника на колата на Дамър имало купчина пълни черни торби за боклук, които мрачно проблясвали от капките на вечерния дъжд. Само с главата Джефри не могъл да се раздели. Главата напомняла на Дамър за красотата на Хикс. Нали трябвало да си остави нещо за спомен. Дамър обвил главата в опаковъчно фолио и я скрил в хладилника. След което седнал зад волана и заминал в гората. По пътя го спряла пътна полиция.
— Какво има в багажника? — попитал полицаят, след като разгледал документите му.