Поведението отразява личността — това е главното правило, от което се ръководим в работата си ние, ловците на серийните престъпници. Криминалното поведение на серийните престъпници, които посягат на живота и свободата на другите, е продиктувано преди всичко от стремежа им да се утвърдят, да изживеят усещането за пълнота в живота за сметка на подчинението и унижението на друг човек.
Хищниците имат различна природа и се крият под различни образи, но всички те са смъртоносно опасни. Ключов момент във всяко престъпление е така нареченият „подпис“ на престъпника, който не бива да се бърка с неговата техника. Техниката е онова, което престъпникът прави, за да може по възможност бързо и лесно да извърши престъпното деяние, което е замислил, докато подписът е това, което той прави за емоционалното си удовлетворение, това заради което той извършва престъплението.
За да покажа разликата между подпис и техника, аз винаги давам един пример: двама различни крадци по време на обир на банка извършват сходни действия (аз участвах в разследването и на двата случая). В Мичиган грабителят накарал всички присъстващи в операционната зала да се съблекат голи и едва тогава, след като взел парите, изчезнал. Грабителят в Тексас също накарал хората да се съблекат, но при това ги карал да имитират сексуални действия и да заемат унизителни пози, и в този им вид ги фотографирал.
При първия грабител събличането е елемент от техниката: унизените и смутени хора ще обърнат по-малко внимание на грабителя, а след като той изчезне, ще побързат преди всичко да се облекат, което ще му спечели време. Вторият престъпник обаче, сам си усложнява ситуацията (бави се, за да прави снимки), затова пък получава емоционално удовлетворение. При него събличането не е елемент от техниката, а е „подпис“.
Ние разделяме хищниците на маниаци-насилници, серийни убийци и сталкери, които „просто“ досаждат на жертвата си с ухажване и натрапване. Обаче трябва да се помни, че и насилникът, и сталкерът в някакъв момент могат да се превърнат в убийци.
Сталкери
Престъплението на сталкера се състои в открито преследване на друг човек и посегателство върху неговата свобода; действията на сталкера се определят като „преднамерено поведение на едно лице, принуждаващо друго лице, със здрав разум и добра памет, да изпитва безпокойство и страх“. Сталкерът може да заплашва, а може и просто две денонощия да звъни на всеки час и да иска среща. Ключов аспект в определянето на това престъпление е повторяемостта на тези актове и преследването на жертвата. Не е нужно да казвам, че това поведение много често завършва с похищение, изнасилване или убийство. И сталкерите са точно този случай, когато полицията може да обезвреди убиеца, преди той да убие.
Сталкерите най-общо се разделят на две категории: едните избират за жертва непознати и често пъти далечни хора (от кинозвезда до продавачка в магазина в съседната сграда), другите преследват познати, като правило близки или били някога близки хора (например бивша съпруга или приятелка). В последния случай преследването често служи като продължение на „доброто старо“ домашно насилие: жената си тръгва и мъжът ѝ, изгубил възможност да я бие и заключва, започва да върви по петите ѝ, да я тероризира по телефона и да ходи със заплахи при приятелите ѝ.
Много различна природа и различни мотиви на престъпно поведение имат серийните насилници. Най-общо ние определяме четири типа насилници-маниаци: утвърждаващ се, експлоататор, зъл и садист.
Утвърждаващият се насилник
Утвърждаващият се насилник се чувства несъстоятелен като мъж, неспособен да осъществи сексуален контакт с жена на базата на взаимно съгласие, и затова прибягва към насилие.
Често пъти утвърждаващият се насилник, докато насилва жертвата си, се извинява за действията си и я пита дали не ѝ причинява болка. Подобни въпроси не са продиктувани от загриженост на насилника за жертвата, а от все същия негов стремеж да се убеди, че той все пак може да има „нормален секс“.
По-голямата част от насилниците от този тип признават, че в действителност не получават удоволствие от секса, когато насилват, но това, че реалността не съответства на техните фантазии, обикновено не ги спира, а ги кара да опитат още веднъж — с друга жена.
Утвърждаващият се насилник е склонен към воайорство и ексхибиционизъм, не е равнодушен към женското бельо, купува и събира порнография. Ако страда от разстройство на половия апарат, много вероятно това да е преждевременна еякулация. По време на акта той почти или съвсем не изговаря мръсни думи и не се стреми (за разлика от другите типове насилници) да унижи или да оскърби жертвата си. Той обаче, може да поиска от жертвата да говори онова, което ѝ предписва нейната „роля“ — да му се възхищава като любовник, да показва полово влечение…