Между другото, ако разгледаме постмодернизмът не като направление в изкуството, а като историческа парадигма, то Zодиак е неговото живо олицетворение: сам роден от кинематографа, той породи с действията си нов етап в него — конкретно на делото на „тайнствения убиец“ почти достоверно са посветени седем филма, а в колко се споменава или служи като епизодичен персонаж, или като неясен прототип — тези филми не могат дори да се преброят.
Да, в писмата си Zодиак често ни въвлича в заблуди и лъже откровено. Но това си има елементарно обяснение: той играе. Изобщо, от неговите послания се вижда на първо място — как непосредствено се е формирал феноменът Zодиак — формирал се е с писмо след писмо, и на второ място — как е прогресирало неговото безумие, неговото презрение към хората, неговата мания за величие. Всяко следващо писмо звучало все по-издевателски от предишното. Zодиак се забавлявал.
А да контролираш баланса на играта (желанието за нея съществува у серийния убиец по подразбиране) и на инстинкта за самосъхранение (една от главните прояви на който е конспирацията) е много сложно. Много серийни убийци и терористи са били хванати точно затова че не са могли да контролират желанието си за игра. Това е като с наркотиците: колкото по-дълго ги употребяваш, толкова по-малко внимаваш и толкова по-голямо е усещането ти за всепозволеност и безнаказаност. А да убиваш хора е много по-грандиозно, отколкото да си имаш работа с някакви наркотици.
Каквото и да са говорели, каквито и диагнози да са слагали задочно на Zодиак, той си е давал пълен отчет за действията си. Знаел си е мярката. Здравомислещо е оценявал и напълно е контролирал ситуацията. Дори от гледна точка на социалното разположение на силите. Най-добре това се вижда в един откъс от писмо до San Francisco Chronicle от 20 април 1970 год.: „Обаче много по-почтено е да убиеш ченге, отколкото дете, защото ченгето може да стреля в отговор“. Това, между другото, е начинът на мислене на терориста, но не и на серийния убиец. При това идеен терорист. Не е нужно да си много умен, за да видиш в посланията на Zодиак, че той доста сносно се ориентира в младежката радикална субкултура на 60-70-те години. По някакъв начин той със сигурност е бил свързан с тези главорези идеалисти, които тогава възнамеряваха да преобърнат света.
Всъщност терорът, който подлудява всички, е главната заслуга на Zодиак. Едно е да предупредиш: влюбени, бъдете внимателни, когато искате да се усамотите — може да ви причаква маниак убиец. А съвсем друго е: граждани, извинявайте, но ние не знаем кого ще убие той следващия път. Това е истинска игра!
В картичка от 5 октомври 1970 до San Francisco Chronicle Zодиак пише „Аз съм несломим“.
В писмо от 13 март 1971 год.: „аз съм първостепенно недостъпен“.
Колко от нас могат да кажат това за себе си? А всички искат да са „несломими“. Тъкмо оттук произтича нелогичната популярност на Zодиака сред законопослушните жители. Всички серийни убийци така или иначе се ползват с успех сред непричастните към тяхната дейност скучаещи телезрители, фенове и интернет сърфисти, но Zодиак тук стои отделно. Разбира се, неговият имидж е изиграл не малка роля за това, но какво е имиджът без съдържание? Не е нужно да обясняваме кой е спечелил играта.
Днес всеки, който поне малко наблюдава какво се случва в младежката субкултура, а при сегашното развитие на интернет, това не е толкова трудно, без да се замисли ще каже, че символът, който Zодиак е направил свой фирмен знак, печат, отметка и т.н. не е нищо друго освен келтски кръст. Лесно е да се намери и справка за този знак: в най-общ смисъл е прието той да се нарича символ на келтското християнство — според легендата го е въвел свети Патрик при обръщането на ирландците в „истинската вяра“, като съединил християнския кръст с езическия символ на слънцето. Но почти всяка справка ще уточни, че реално произходът на келтския кръст е предхристиянски — християните само са заменили равностранния кръст с кръста на разпятието… И също, че този символ се нарича още ирландски кръст или кръст на Йона.
Сега изглежда странно, че в онези години дейността на Zодиак по никакъв начин не се свързвала с „разпалване на междунационални вражди“, „проповядване на ксенофобия“, „пропаганда на расизма“ и др. Наистина, днес окръжност, зачертана на кръст е задължителен атрибут на скините и маргиналите на националистката идеология. И ако днес някой види нарисуван на стената келтски кръст, на ум му идва термина „White power“ („Бялата сила“), но не и името Zодиак.
Като политически символ келтският кръст провъзгласява себе си през 1962 год., когато белгиецът Жан Тириар създава общоевропейската организация „Млада Европа“ („Jeune Europe“), която стои на позицията за Третия път (просто казано нито демокрация, нито комунизъм). Демократите и либералите, които слагат всичко на един кантар, незабавно я провъзгласили за „нацистка“ и „фашистка“. Други източници твърдят, че за първи път символът на келтския кръст е бил задействан от националистите едва в края на 1982 год., когато британският националистки ъндърграунд, а именно Ян Стюарт и неговия SCREWDRIVER, започнал да действа съвместно с националисткия официоз — „Британски национален фронт“ (British National Front), основан през 1967 год. Впрочем британските националисти най-вероятно само са последвали примера на Жан Тириар, защото все едно не можело да се намери символ, равен на забранената свастика по узнаваемост, простота и яснота.