Нека да опитаме да разгледаме окултната следа в неговата дейност извън всякаква система. За първи път убиецът нарича себе си Zодиак в писмо от 1 или 2 август 1969 год. до редакцията на вестник San Francisco Examiner. Това послание е изпратено като бонус към трите писма, изпратени ден по-рано, на 31 юли до Vallejo Times-Herald, San Francisco Chronicle и San Francisco Examiner. В тях имало разделен на три части шифрован текст, в който убиецът трябвало да разкрие името си, както им бил обещал в съпроводителното писмо до San Francisco Chronicle. Той, естествено, не го направил, затова пък изложил окултната си позиция на убиец: „Най-хубавото в това (в убийствата) е, че когато умра, аз ще се преродя в рая и всички, които съм убил, ще станат мои роби“. Посланието било разшифровано на 8 август и още на 9-и било публикувано в San Francisco Chronicle и Vallejo Times-Herald. А писмото, в което убиецът се представил като Zодиак, било получено във вестника на 4 август. По този начин между тези събития има само няколко дни, което сравнено с многогодишната дейност на Zодиак представлява един незначителен отрязък от време, който може да бъде пренебрегнат.
Всички тези прости аритметични действия бяха направени с цел да се покаже, че Zодиак по същество е осъществил групирано окултно нападение: едновременно е казал окултното си име и е провъзгласил окултната си цел (от само себе си това ни кара да мислим, че убиецът нарочно е използвал не много сложен код, за да може бързо да бъде дешифриран). Както е известно, в окултизма имената, названията и формулировките не са просто имена, названия и формулировки. Този, който знае истинското име на една вещ, той познава нейната същност.
Друг въпрос е, че никой не знае, защо Zодиак е започнал да нарича себе си Zодиак. За обяснение на това не била издигната нито една поне малко разумна версия. Разбира се, освен „кинаджийската“ — а тези версии всички като една са разумни. С една дума, кинохипотезата гласи, че Zодиак е взел името си от филма „Чарли Чан на острова на съкровищата“ (Charlie Chan at Treasure Island), заснет през 1939 год. от станалия много популярен по-късно режисьор Норман Фостър (първите версии на „Зоро“ и „Батман“). Според сюжета на филма писателят Чарли Чан, герой на няколко филма на Фостър, проследява един медиум, който живее в Сан Франциско и се казва Zодиак, като не без основание го подозира в престъпна дейност. Д-р Zодиак докарва до смърт клиентите си, изпраща заплашителни писма в полицията и вестниците, а върху черните му мистични одежди, около шията му, са бродирани знаците на Zодиака. Това е толкова просто, че дори изглежда несериозно.
А убиецът, още повече серийният, от гледна точка на ортодоксията, има само една възможност да попадне в рая: да се разкае дълбоко и искрено за стореното и да приеме Христос в сърцето си. За демонстрация на тази идейна установка църковниците се позовават на случая с единия от разбойниците, разпнати заедно с Христос — той се казвал Дисмас и се намирал от дясната страна на Христос. Когато признал Христос като Бог преди смъртта си, той отишъл в рая.
Фокусът е в това, че Zодиак наистина би могъл да се разкае за извършените убийства: по мнение на психиатрите обстоятелството, че в крайна сметка вестниците престанали да получават писмата на убиеца, говори за настъпил при него период на ремисия, т.е. Zодиак повече не изпитвал необходимостта да убива и да пише за това издевателски послания (ако разбира се, не се е самоубил, или не е умрял по някакъв друг начин, не по своя воля). Но едно е да „може“ теоретично, а друго — какво реално е направил Zодиак. Освен това, ако се придържаме към така построената схема, излиза, че убиецът е разчитал на място в рая, след като вече е знаел, че рано или късно ще влезе в ремисия и ще се отнася по друг начин към действията си. Тоест Zодиак би трябвало да знае в съвършенство диагнозата си (а никой не се съмнявал, че той е психично болен и дори е преминал курс на лечение) и да пресметне цялата ситуация в бъдеще.
Високите умствени способности на Zодиак, които отбелязват някои (не всички) експерти психиатри, представляват достатъчно тежко основание в полза на тази хипотеза. И грубите орфографични грешки в посланията по никакъв начин не противоречат на това — експертите направили извода, че те са правени умишлено и били призвани да маскират истинското интелектуално ниво на „тайнствения убиец“ (така постъпвал и Джак Изкормвача). Но дали е било така на практика? И после, каква работа има един разкаял се с роби в следващия си живот, след като наистина се е разкаял? Ако трябва да бъдем честни, ние самите не вярваме много в разгледаната схема и я изложихме само проформа.